~Deep In The Love~

Chapter 12

Иска да ме люби, ли? Ха? Какво му става? Какво на мен ми става? Мисля, че стигнах далеч, трябва да го спра. До сега не съм изпитвала такива силни чувства към някого. И това ме плаши. Не мога така, не мисля, че съм достатъчно готова.
Аз: Моля те, недей.
Даниел: Какво недей? Не те разбирам. - Това ще бъде по-трудно отколкото си мислех.
Аз: Не искам,....не искам да ме любиш. Не, смятам, че съм готова за този етап от секса. - Боже! Да му видеше, лицето само. Толкова разочарован. Толкова тъжен. Проклинам се за думите си! Но, те си бяха истина, не съм готова за това. Не още.
Даниел: Смяташ, че не си готова.
- Не казах нищо, а само кимнах.
Даниел: Мислиш, че не си готова за мен, така ли е? Прав ли съм?
- Мълчах.
Даниел: Отговори ми, мамка му! - Разгневи се. Сега ме гледаше кръвнишки. Какво да му отговоря. Каквото и да е, не се равнавя на това, което изпитвам към него. Но засега ще го крия от него. Наистина стигнах твърде далеч! Къде ми беше ума? Влюбих се в напълно непознат!!
Аз: Мисля, че си казахме всичко. Точка. Слагам край на случващото се, защото стигнахме твърде далеч. Съжалявам.
- Мразех се за казаните думи. Мразех се за тъжния му поглед, сега вече разбит от казаното, погледа му гледаше в нищото. Взираше се там, някъде зад мен. Той, стана друг.
Даниел: Поне улесни всичко, малка кучко. Изчуках те. - Все още не ме поглеждаше. Но се усмихна, а усмивката му беше като на самия дявол. - А сега, когато ти отнех девствеността, си свободна да се чукаш с кого си поискаш. Нали, затова ме използва? Смятам, че мисията ми приключи. Махам се.
- Думите му, ме нараниха. Бяха жестоки, но си ги заслужих.Той се изправи на крака и се обърна с гръб към, готов да си тръгва. Станах и го хванах за ръката. Не исках да си тръгва. Поне да остане за през нощта. С мен. Когато го хванах, той сякаш замръзна. Не се обърна. Просто чакаше, отговора ми.
Аз: Моля те, остани. Искам да останеш за през нощта. С мен.
Даниел: И защо да го правя, по дяволите? - Все още обърнат с гръб към, аз му отговорих.
Аз: Приеми го като част от мисията ти. Моля те, остани, бебе.
- Той се обърна рязко. Лицето му беше сурово. Погледа също.
Даниел: Защо все още ме наричаш така? Не е ли малко долно. Ако за теб, това, което се случи е просто забавление за една нощ.
Аз: Спри!
Даниел: Или може би си, си наумила да ме накараш да те чукам и да те отърва от бремето ти! - Не спираше да вика, и да ме гледа осъдително с поглед. - Или може би, си сметнала чувствата, които изпитвах към теб, през цялото това, шибано време, за смешни! Е, ако е така..., Надявам се да не те видя повече. Шибан кучка.
- Това беше. Изкара ме извън нерви. Ударих го. Какво?? Зашлевих го по дясната буза на лицето. Мамка му!
Той не реагира по никакъв начин. Обърна се бавно към мен и ме погледа право в очите.
Даниел: Не биваше да го правиш. - Очаквах някаква реакция от негова страна, да ме напсуе или нещо подобно, да ми се развика пак, може би? Но не стана така. Просто стояхме и се гледахме.
Аз: Съжалявам. Наистина.
Даниел: Искаш ли да те чукам или ще го криеш още дълго. Ако да, направо си го кажи.
- Той си мисли, че искам да ме чука. Но първо, преди да му отговоря за чукането, трябва да му кажа някои неща, относно това, което каза, за чувствата си, които изпитвал към мен, през цялото ни време, прекарано заедно.
Аз: Преди да отговоря на въпроса ти, относно чукането. Искам, ти първи, да ми отговориш за чувствата си към.
Даниел: Какви чувства? - Лицето му беше все така безизразно.
Аз: В изявлението си преди малко, спомена за някакви чувства, които си изпитвал към мен...
Даниел: Изпитвах. Но вече не.
- Ауч, това заболя.
Аз: Изпитвал? - Но го казах повече на себе си, отколкото на него.
Даниел: Да, изпитвах. - Гледах го, той мен, и никой нищо не каза. До момента в който не реших да му кажа някои неща.
Аз: Дори, не съм и смятала, чувствата ти към мен за смешни, нито съм ги пренебрегвала, нито съм те използвала!
Даниел: Тогава, защо не искаш да те.... - И спря. - Страх те е от това, което изпитвам към теб. - Не отговорих. - Защо не ми каза, че я караме прекалено прибързано?
Аз: Защото.... - И тук ме хвана натясно. Но реших да му кажа истината. - Защото бях, заслепена от чувствата си. - По дяволите! Казах го, да, казах го. Той ме погледна невярващо.
Даниел: Изпитвала си някакви чувства ли? Какви по-точно.
- Той сляп ли е? Не виждаше ли, влюбения ми поглед с който го гледах през цялото това време.
Аз: Даниел. Как да го кажа. Ами, мисля, че започвам да се влюбвам в теб. Истински.
- Очите му се разшириха, когато чу думичката ,,влюбвам". Прекалих ли, пак? Не, направо прекрачих, границата на допустимото. Но си беше истина, чувствам го от както се срещнахме. Откакто се откри пред мен и видях истинското му Аз.
Аз: И не само го мисля, а и го чувствам.
Даниел: Тогава, защо, когато поисках да те любя, не ми позволи, мамка му?
Аз: Защото, смятах, че отидох прекалено далеч.
Даниел: В едно чукане няма нищо прекалено, същото се отнася и за любовта. Тя не може да е прекалена, но може да е недостатъчна. - И тогава зърнах в погледа му, някакъв далечен спомен, а от гласа му долових тъжна нотка, когато спомена за ,,недостатъчната любов". В миналото си, сигурно е бил нараняван.
Аз: Знам и съжалявам за казаното от мен. Наистина, не го исках, не исках да те карам да се чувстваш по този начин.
Даниел: Тогава ми кажи, какво искаш от мен? - И тогава го хванах за тила. Придърпах го близко до лицето си и се надигнах на пръсти за да го целуна по устните. Целунах го и той отвърна на целувката ми. Разтвори устните си и пое моите в неговите, вкара езика си дълбоко в устата ми, започна да гали моя със своя. Скимтях в целувката ни. Той ме сграбчи за талията с лявата си ръка, притисна ме близо до себе си, толкова силно ме притисна до гърдите си с дясната си ръка, че едва не издъхнах в устата му. Отдели устните си от моите и ме наведе бавно назад, за да ме положи да легна. След като отново съм под него, което ми е една от любимите гледки, които съм виждала в живота си, се приведе над мен и ме целуна още веднъж по устните. Една нежна целувка, която накара цялото ми тяло да настръхне.