~Deep In The Love~

Chapter 10

Неговия пенис стърчеше на сантиметри от лицето ми. Мамка му, възбудих се, а явно и той, ако съдя по изражението му и погледа.
Даниел: И на това ще му дойде реда . А сега, позволи ми да се погрижа за теб, мила моя.
- Изправих се на крака пред неговото величествено и мъжествено, силно тяло и го погледнах право в очите и му казах следното.
Аз: Какво ще правиш с мен, бебчо?
Даниел: Ще те изкъпя.
Аз: Как така, ще ме изкъпеш? Къде?
Даниел: Ами във водата много ясно. Къде другаде да те изкъпя?
Аз: Смяташ да ме изкъпеш в реката ли? Ти побърка ли се?!
Даниел: Какво? Не, не в реката.
Аз: А къде, тогава?
Даниел: В езерото, бебче. Искаш ли?
Аз: Ооо, значи в езерото. Извинявай, че бях истерична. Разбира се, че искам. Щом съм с теб, искам всичко свързано с теб.
Даниел: Не ми пречи истеричното ти поведение.
Аз: Така ли?
Даниел: Да. А и мисля, че си сладка като се палиш така. Също така мисля, че и на приятелчето ми му хареса реакцията ти.
- Приятелче ли? Когато кимна с погледа си в посока надолу, го видях. Там беше все така надървен.
Аз: Ясно.
- След това ме вдигна на ръце, като някоя принцеса, каквато не бях и ме шляпна по задника. Излязохме чисто голи, като някакви диваци. Е, поне сега бяхме сред дивата природа, която ни обкръжаваше. Както и тъмнината, която дебнеше наоколо, но нощното небе беше така ярко осветено от далечните звездни кълба, че нощта ми се стори така спокойна и идеална за едно бързо къпане в езерото. Когато стигнахме на мястото го попитах.
Аз: Ами, сега?
Даниел: Ами, сега, ще направя ето това...- И следва едно шумно цопване във водата. Да, метна ме в езерото. Гадното копеле. Е, не беше кой знае колко гадно, всъщност ми хареса, беше забавно, а и неочаквано. Излязох на повърхността на водата и го погледнах. Стърчащ на брега. Гол. И толкова сериозен. Направо ме влудява.
Аз: Ще се присъединиш ли? Водата тук е страхотна. Толкова е топла. Толкова мокра.
- Той ми се изсмя така гръмогласно и гърлено, че и аз не издържах и се присъединих към смеха му.
Даниел: Преди да вляза вътре в теб, не само, че ще си мокра, но и когато приключа, ще пръскаш от удоволствие. Ясен ли бях, малката?
Аз: Повече от ясен, бейби. - И се гмурна до мен. Видях осанката му под водата. А когато се появи над водата, той ми се усмихваше, някак дяволито. Дали е намислил нещо? Или съдя прибързано по усмивката му?
Даниел: Ела ми тук. - Хвана ме за кръста и ме вдигна над главата му. Стърчах в силните му ръце, високо вдигната, взирайки се в очите му и в хлапашката му усмивка. Беше толкова щастлив, като някое малко дете. Толкова ме трогва в такива моменти, че не знам дали сърцето ми ще издържи на неговите изненадващи, емоционални прояви. Мисля, че се влюбвам в тази усмивка.
След като ме приземи до него, ме обгърна с ръце и от двете страни на гърба ми, като ме притисна до себе си и ми прошепна.
Даниел: Отива ти да си мокра.
- Избухнах в смях, а той ме целуна. Дълбоко. Едно продължително мляскане. Толкова е вълшебно, толкова нереално, толкова греховно и в същото време толкова дяволски сладко. Влюбвам се в устата му. Да, тази дяволска мръсна уста, която през цялото това време ме предизвиква да върша разни неща. Която ме провокира да я хапя, облизвам, вкусвам продължително и да ѝ се наслаждавам, докато то се наслаждава на моята.
Останали без дъх, отлепихме устни, на сантиметри разстояние. Той ме погледна с онзи непроницаемо сериозен поглед, с който ме караше да настръхвам, който ме караше да се подмокрям, който ме изпитваше до колко съм готова да му се подчиня. Влюбена съм в този негов поглед. Влюбена съм в него. О. Боже. Мой.
Аз: Дан, аз....
- И тогава някой се провикна в настъпилата тишина. Футболистите, да, бяха те.
Даниел: Трябва да се махаме, после ще поговорим. - Изплувахме на брега, той ме повдигна на ръцете си като някакво бебе и ме понесе по пътеката, водеща към палатките ни. Зад гърба му видях как футболистите един по един се събличаха и се хвърляха във водата, видях също и една много позната женска фигура. Ах, каква кучка! Стара среща ли? Намирисва ми на бивш проблем! Малката лисица Алис и нейния бивш приятел, както и останалите футболисти, плуваха в езерото, явно пияни до козирката, ако съдя по глупавите им физиономии, ами ако, дали е възможно. Напушени ли са?
Аз: Дан...
Даниел: Кажи, бебче.
Аз: Мисля, че в езерото заедно с футболистите е и Алис. И мисля, че те всички са напушени.
- Даниел се обърна заедно с мен в ръце. И след като се увери, че е видял Алис, извърна глава към мен.
Даниел: Бебче, мисля, че са я дрогирали.
- По дяволите! Какво мислят да правят с нея?! Ооо, не.
Аз: Трябва да ѝ помогнем.
Даниел: Мислех, че не я харесваш.
Аз: Е, да, но...откъде знаеш?
Даниел: Наблюдавах те винаги, когато я погледнеш, я гледаш някак си презрително и с досада. А и тя също.
Аз: Е, да, но колкото и да се преструвам, признавам, че ми пука за живота ѝ. А в момента, ако мога да съм искрена, мисля, че тези огромни мускулести момчета, които са я обградили във водата, както и онзи нейн бивш приятел ,,Неси", искат да се възползват от състоянието ѝ.
Даниел: ,,Неси" ли спомена току що? - Той ми се усмихна пак с онази негова хлапашка усмивка, по която съм полудяла и така влюбена, която в същото време ме и разтапя.
Аз: Хайде, нямаме време. Трябва да тръгваме и да съобщим на Лиса за да ѝ помогне.
Даниел: Да, но забравяш, че Лиса и Алек са заети в момента.
Аз: Тогава... Отненси ме обратно в палатката за да продължим с заниманието си.
Даниел: Ами Алис? Не, че имам нещо против, да се търкам, още в теб, но наистина ли смяташ да зарежеш Алис, там с тези бабаиди?
Аз: Не, разбира се. Само се шегувах и исках, донякъде да те изпробвам. Хайде отнеси ме обратно в палатката за да се облека, както и ти, и ще отидем да я измъкнем от там, ако не е твърде късно. - И тръгнахме напред, като в същото време, той забърза крачка в посока към палатката ми и когато пристигнахме, ме набута вътре, толкова бързо, колкото и се облече. Излезе отвън и ме изчака. Когато излязох, вече облечена, ме хвана под ръка и заедно се запътихме към езерото.
Аз: Дано не са ѝ сторили нещо. Ами, ако намеренията им са да я изнасилят??
Даниел: Не ставай истерична. Няма да я изнасилят или убиват. Ще отидем там и ще я измъкнем от тази каша.
- Когато стигнахме до езерото, Алис вече беше на брега и се натискаше с един от футболистите, сигурно е бившия ѝ, не му помня името. А къде ли са отишли приятелчетата му? И тогава усетих някого зад гърба си, някой ме сграбчи и след това ме вдигна като перце във въздуха, и ме метна във водата, нямах време да реагирам над случващото се, и сега съм във водата, със сухите си дрехи, пак. Когато изплувах над водата, видях как Дан се опитва да удари един от тях и успява, но други двама го хващат отзад и го събарят на земята, като единия в същото време го възсяда и започва до го удря с яростни удари в лицето, корема и пак в лицето. Сърцето ми спря за части от секундата, след като се отърсих от шока, веднага доплувах до брега. Станах и се хвърлих върху единия като му казах да престане или ще му забия един в мутрата, но той ме игнорира. Не можех да направя нищо. Трябваше да измисля нещо или те щяха да убият Дан. Изтичах до Алис и до бившето ѝ гадже, които дори не обръщаха внимание на боя. Дръпнах Алис за ръката като прекъснах целувката ѝ с безименния.
Алис: Какъв ти е проблема, бе?
Аз: Моля те, кажи на приятеля си да накара онези изроди да спрат да налагат Дан. Веднага!
- Сякаш ударена от гръм, тя се върна обратно в реалността, обърна се и каза на безименния си бивш да обърне малко внимание на разярилите се орангутани отсреща и веднага да прекрати боя. Той изтича и каза нещо на единия, като го накара да отстъпи назад, а след това бутна другия, този, който седеше и налагаше Дан и му нареди да не мърда от мястото си. Аз изтичах и връхлетях върху Дан. Мисля, че умирам. Лицето му, беше цялото в кръв. Сълзите ми напираха в очите, не можах да се сдържа и заридах тихо. Усетил сълзите ми върху кървясалото си лице, Дан доближи дланта си до дясната ми буза, като също докосна леко устната ми и каза.
Даниел: Хей, хей, нищо ми няма, моля те, не плачи, бебче. Погледни ме. Кал, погледни ме, по дяволите!
- Стресната от грубия му тон, отворих очи и видях, че кръвта по лицето му я няма, беше си я измил, докато съм плакала, той вече беше седнал и подпрял краката си на колене, обгърнал ме с ръце, се взираше в мен.
Даниел: Моля те, не плачи. Не мога да те гледам такава. Виж, нищо ми няма, а и не са ми нанесли, кой знае какви щети.
- Да, наистина не бяха, но все пак, е изпитал адска болка. Устната му беше леко цепната, а лявото ми око леко посиняло. Когато откъснах очи, видях, че и те не са били щадени, Даниел им беше нанесъл сериозни удари в областта на челюстта, даже на единия от носа и устата му течаха кръв.
Даниел се изправи като ме хвана за ръка и ме издърпа заедно с него и ме притегли в обятията си.