~Deep In The Love~

Chapter 13

Даниел: Бъди моя. Сега. Утре. Всеки ден.
Аз: В какъв смисъл ,,твоя"?
Даниел: В смисъл, че искам да бъдеш моя приятелка. Съгласна ли си?
- Мамка му! Той, иска да съм му гадже! По-важното сега, е дали аз искам.
Аз: Да. Съгласна съм. - Еха! Прозвуча толкова уверено и лесно, когато излезе от устата ми, но дали ще бъде лесно за напред, мога само да се надявам. Може и да не съм много сигурна, но за едно нещо съм. В момента, той е толкова щастлив, а това прави и мен щастлива, сигурна съм.
Усмивката му озари всичко наоколо. Грейна така, като че ли са му казали, че е спечелил от лотарията. Беше толкова заразителна, че нямаше как и аз да не му се усмихна. Толкова е щастлив, чак изпълва душата ми със щастие.
Аз: Дан?
Даниел: Да, сладка моя. Кажи. - Той все така спокоен на външен вид, а очите му неспиращи да блещукат от щастие, ме гледаше в очите и галеше косите с едната си ръка, докато другата галеше дясната ми буза на лицето, да уточня.
Аз: Може ли сега да правим секс или си изморен от дългия ден?
- Сякаш някой, току що му бе забил шамар в лицето, такава беше физиономията му, пълен шок.
Даниел: Разбира се, че ще го направим, ненаситна моя Кал. - Успокоена, да чуя тези думи, го целунах нежно по устните, които той отвори за мен. Прие ги с удоволствие. А неговите, те бяха като пухкав пандишпан. Вкусни, меки, нежни на допир и топли.
Когато целувката приключи и можехме вече да си поемем дъх и двамата, аз започнах да се разсъбличам. Сваляй дрехите си една по една. Като започнах първо от колана на късите панталони. След това заедно с панталоните свалих дантелените си гащи, разбира се Дан се присъедини и издърпа панталоните и бельото ми от краката. След това се зае със потника и сутиена. Сега, след като вече съм гола, както майка ме е родила, беше негов ред. Но когато, се запътих към колана му, той ме спря .
Даниел: Не. Бебче, нека се порадвам малко на гледката. - Когато приключи с това да ме зяпа, се заех с колана и след това с дънките му, а когато ги измъкнах от дългите му и красиви, мъжествено силни крака, се насочих към горнището му. Той беше по-висок от мен и затова се наложи да се оправя на колене. Като, разбира се, наврях циците си в лицето му, и така докато изправях гърба си, за да мога по-лесно да измъкна блузата му през раменете и главата, той пак ме спря, като така неочаквано, хвана и двете ми гърди, в огромните си лапи. Ох, как ме подлудява от възбуда, само. Когато го пернах по дясната ръка за да махне и двете си ръце от гърдите ми, поне засега, той ми се усмихна дяволски. Ох, каква усмивка само, толкова дяволски секси. Възседнах скута му, усещах главичката на пениса му леко да докосва отвора на устните ми, докато се подигах да издърпам блузата от главата му и когато я извадих, той се заби рязко в мен.
Даниел:Не можах да устоя на момента. Съжалявам. - И започна плавно и бавно да се забивам в мен. Умирам от желание по него.
Аз: Не се извинявай. А също нямах търпение....,- И тук изохках силно, заради пениса му, който пак се заби рязко и дълбоко в мен - ....да ме чукаш. Радвам се, че съм ти толкова неустоима.
Даниел: И ти си, неустоима, моя. И ще продължавам да те правя моя. Всеки ден. Ще те чукам, бебче. - Тук, вече ме спечели тотално с думите си, а и с нещо друго, но не само това е основата на една връзка. В една връзка, едно от главните ценности, е постоянството в секса, и дали си верен на партньора си, разбира се.
Аз: Ох, толкова много те искам, че чак ме боли едновременно на две места. - Като чу последното, той се разсмя леко и ме целуна нежно. Първо целувката беше, бавна, нежна, някак си лека, след това той забърза темпото си в мен, и от нежна и бавна, стана бърза, жадна.
Тласкаше се в мен. Пак и пак. А аз охках, ахках, скимтях, дори виках от време на време името му, а той зовеше моето. И накрая, свършихме едновременно, само гледайки се в очите, по негово нареждане, аз слушах думите му, когато оргазма и на двама ни настъпи.
Даниел: Толкова съм хлътнал по теб, че съм като омагьосан от теб, когато сме заедно. А когато съм вътре в теб, не само, че ме поглъщаш целия, а душата и сърцето ми също. Сладка моя, Кал.
Аз: Ох, милия ми той, аз също е чувствам по същия начин, макар и първия, мисля, че ще ми останеш и последния. Мой.
Даниел: Твой, бебче. Моя.
Аз: Твоя, бебче. Само твоя. Само мой. - И след всичките тези изказвания, правихме любов цяла нощ, някъде до към 8:45, вече си бяхме легнали. Той прегърнал ме през кръста, а аз обърната с лице към него, поглъщах топлината и аромата му, докато слушах пулса на сърцето му, той галещ косите ми, едновременно ми шепнеше в ухото успокоителни неща, докато заспим и двамата.
Даниел: Море. Кристално синьо като сапфир. Пясък. Бял като кожата ти. Вълни, високи, около 3 метра и повече. Галещи пясъка по брега. Това са очите ми, когато изучавам тялото ти с поглед, галейки го.
Аз: Мхмм.. - Не можех да отговоря, защото вече се унасях в един, дълбок, далечен и спокоен сън. Сън за далечните черни небеса, за падащ дъж от звезди пълен със безброй желания, пръскащ се из далечния космос, докато аз лежа върху белия пясък, за който спомена Дан,излежаваща се върху него, чисто гола, а вълните на сапфирено синия океан, се забиват леко в мен, докосвайки само краката.
Даниел: Не само, че съм хлътнал по теб, мисля, че започвам и да се влюбвам, силно.... - И заспах. Той ме прегърна още по-силно, докато аз вече спях в обятията му.

ДАН: Влюбен. Еха, наистина съм влюбен. Възможно ли е? Защо продължавам да си задавам този въпрос, пак и пак. Може би, защото до няколко дни, не вярвах в илюзията, наречена любов. Преди няколко дни чуках и чуках всякакви момичета на които дори имената не съм запомнил, и пак не съм изпитвал това усещане. Любовта. Мамка му, защо с нея е различно? То е очевидно, тя е...Тя. Тя е себе си, тя е един невинен дявол. Тя ми се довери, когато си го пъхнах между краката ѝ. Тя е истинска, нежна, скромна с другите, но не ѝ с мен. В секса, никой не скромничи. Тя е все неща, които другите нормални момичета притежават. Но с какво е различна, тя от тях? Да, тя и всяко друго нормално момиче, се различават в много аспекти от тези, с които съм спал. Те предимно, спят с мен за пари. Е имало и такива доброволки, които са готови да ти направят една бърза в тоалетната на крайпътен бар. Разбира се, са готови, след като разберат чий син съм. Но и те са златотърсачки. Все пак съм син на руския мафиот Свет Сергеевич.
Разбира се, съм взел името на майка си. Покойната ми майка, Джесика Скот.