~Deep In The Love~

Chapter 18

Когато се качих в апартамента си, отключих и след това се запътих към спалнята, в която метнах сака си и се отправих към кухнята. С Рейчъл живяхме в един апартамент. Днес тя беше до късно на фитнес, а след това с трупата си, явно ще тренират до късно, защото преди малко ми писа, че трябвало да упражнят едни нови движение за предстоящото им видео, което ще качат в YouTube. Радвам се за Рейч, тя осъществи една от мечтите си. След като се нахраних, измих ръцете си и се отправих към банята. Напълних ваната с мехурчета и се накиснах в нея. В този момент, някой позвъня на врата. Аз се изправих и излязох от топлата вода.
Аз: Мамка му! Кой ли може да е?
Загърнах се с хавлиена кърпа, сложих и пухкавите си пантофки на пандички. Когато отворих врата на прага беше някакъв висок мъж, облечен в черно. Сложил ръце на кръста, можех да се обзаложа, че виждам от дясната му страна на колана да стърчи пистолет. Мамка му! Да не би да е ченге?
Той ми се усмихна съблазнително. Извратеняк.
Алексей: Добро утро, госпожица Смит, нали така?
Аз: Да. Кой ме търси?
Алексей: Аз съм Алексей Григоров. И съм един от старите приятели на ваши приятели Даниел Скот. Сигурно сте чували за мен.
- И още как. Божичко.
Аз: С какво мога да ви помогна?
Алексей: Нека първо да влезем, става ли? И ще ви обясня.
Аз: Заповядайте. - Ще ме убие. Както е убил майката на Даниел. За всеки случай оставих врата отключена. След като Алексей влезе, му посочих кухнята, където щяхме да "разговаряме". Настанихме се на масата. Седнах срещу него.
Алексей: Имате си хубаво местенце.
Аз: Давайте по същество. С какво ще съм ви в от полза, господин Григоров?
Алексей: Искам от вас само едно нещо, госпожице Смит. В нашата така да го наречем ,,колектив", имаме нужда от вашите услуги. - Моля?
Аз: Какви услуги? Не ви разбирам, Алексей.
Алексей: Сега, аз и моя, както споменах ,,колектив", ще ви обясним за какво иде реч. И нека само да отметна, че сте много хитра жена, благодаря, че сте оставили отключена вратата за моите трима другари. А, ето ги и тях. - Когато се обърнах видях три огромни горили да стърчат на прага ми. Мамка му! В какво се забърках?!
Алексей: Но моля ви, къде са ми обноските. Питбул, Изкормвач, Бясно Хъски, моля ви запознайте се с госпожица Смит, Карълайн Смит. Тя ще бъде следващото попълнение в нашия бизнес. - Страшните мутри се разсмяха злобно.
Аз: Какъв бизнес? За какво говорите, по дяволите?
Алексей: Хванете я. - О, не. Трите главчовци се запътиха към мен. Нямаше къде да се скрия или накъде да побягна. И четиримата имаха оръжия, от пистолети до джобни ножове. Мамка му!
Изкормвача или как там му беше името, ме хвана за косата, след което ме повдигна с една ръка от стола ми, като ме завлече по пода в кухнята, а другите двама ме повдигнаха и ме завързаха с въжета, след като хубаво ме оскуба грозната мутра, на главата ми сложи черен чувал. Пищях, но никой не можеше да ми помогне. Днес в сградата нямаше много хора, всички сутрин са на работа, защото днес е Понеделник.
Аз: Пуснете ме! Тъпи копелета!
Алексей: О, момиче, къде ти отидоха обноските? Бъди малко по възпитана, ако обичаш.
Аз: Да го духаш!
Алексей: Изведете я.
- Бях все още по халат. Но това нямаше никакво значение, защото в момента ме отвличат някакви мутри на мафията.
И в този момент чух три изстрела и аз паднах на твърдия под, а около мене се сгромолясаха други три тела. Какво се случи, току що? Мамка му ще ме убият!
Алексей: О, Даниел, приятелю, ти ли си? Как я караш. - Следва още един изстрел от страна на Алексей. Да не би да каза Даниел?! Какво прави той, тук? И по важното, ще го убият!!
Даниел: Отдавна чаках да се срещна с теб боклук такъв!
Алексей: О, не бъди толкова груб.
Даниел: Груб?! Ти ебаваш ли се с мен?!
Алексей: С теб, не, но с майка ти, да. Разбира се, преди да ѝ пръсна мозъка. - Чух още един изстрел, този път от страна на Даниел.
Даниел: УМРИ ЖИВОТНО! - Още изстрели, от страна и на двамата. Трябваше да направя нещо. Един от мутрите имаше джобно ножче.
Даниел: АХ! - О, НЕ!
Аз: Даниел, добре ли си?!
Даниел: Нищо ми няма, скъпа. Само лек куршум в рамото. - МАМКА МУ!
Алексей: Оу, колко сте сладки двамцата. Жалко, че след като те очистя Даниел, ще я използвам за компаньонка, ще е идеалната за колекцията ни това лято. А и ще се сприятели с останалите.
Даниел: Майната ти! Ако, си мислиш, че ще допусна да ме убиеш и да я отведеш, значи жестоко се лъжеш, животно такова. - Чуха се още няколко изстрела. Трябваше незабавно да помогна на Дан, този Алексей, щеше да го убие, както е убил майка му. Този е наистина едно шибано животно, след нещата, които каза за покойната майка на Даниел, ми се догади от тази мутра. Този шибаняк, трябваше да умре. И аз с радост, щях да допринеса за смъртта му. Чух как някаква врата се затваря. И в този момент някой ме прескочи.
Алексей: Хайде, Даниел отвори. Нека те отърва от мъките ти!
- Отвори ми се възможност и се размърдах леко. Помня, че този от ляво до мен имаше джобно ножче под ръка, и щеше да го използва, ако бях решила да се измъкна от тях. Китките ми бяха завързани, но не и пръстите. Бръкнах в коженото яке на шибаното копеле и взех ножа, все още неподозиращия Алексей, който беше зает да разговаря с Даниел, не ми обръщаше внимание. Хванах ножа с ловките си пръсти и понечих да режа въжето, а когато го отрязох, взех пистолет от колана на горилата просната до мен на земята. Сега оръжието е в ръцете ми. Чух как врата, беше изритана с крак и тя се заби рязко в стената, а след това не се чуваше нищо.
Алексей: Свали оръжието, Даниел.
Даниел: И да ти позволя по лесно да ме убиеш?! Не, благодаря.
Алексей: Хайде де, ще разговаряме като зрели хора. Знаеш как е!
- Чух че Даниел му се изсмя. Аз, през това време свалих набързо чувала от главата си, отвързах въжето на краката си и се изправих моментално. Взех пистолета в ръце и се заслушах в гласовете им. Те бяха в спалнята ми. Запътих се натам. Когато пристигнах, видях в далечния край, близо до прозореца Дан, а пред мен стоеше мръсната пионка на мафията. Допрях дулото на пистолета близо до главата му и с леки стъпки се приближих до него, като поставих лявата си ръка на врата му. Така го притисках по силно до дулото.
Аз: Пусни оръжието долу!
Даниел: Кал, какво по....
Алексей: Брей, брей, явно си имаме смела птичка в гнездото, а? Какво ще ми направиш, ако не пусна оръжието?
Аз: Ще набутам дулото на пистолета в отвора на ухото ти и ще дръпна спусъка, шибаняко! - Бях бясна и жадна за кръв, когато видях какво е сторил на Дан, кървавото петно на дясното му рамо, направо се запалих от ярост.
Алексей: Добре, кукло, слушам и изпълнявам. - И започна бавно да сваля ръката си с оръжието.
Даниел: Не я наричай так, боклук такъв! - Алексей му се разсмя злобно в отговор. Аз не издържах и му казах.
Аз: По-бързо!
Алексей: Ама, защо не каза! И така мога. - И понечи да ме удари в корема като след това ме гръмне. Но май забрави за Даниел.
Даниел: Кал, залегни! - И тогава Дан дръпна спусъка. Застреля Алексей в главата цели три пъти.
Аз: Право в целта, бебче!