~Deep In The Love~

Chapter 6

Когато се върнах, край огъня, него го нямаше. Къде, дявол да го вземе се дяна? Направих един кръг около жарта на огнището, после още един, докато не се натъкнах на дрехите му. Дали е отишъл, някъде без дрехи?? Ох, колко съм глупава! Отишъл е да поплува малко, тъй като и аз си взех едно бързо къпане в езерото, благодарение на онези футболисти, реших да не повтарям процедурата. Видях, че огъня гасне, затова се накарах да отида да потърся малко дърва за да поддържам огъня, поне докато другите не решат да си лягат. Станах и се запътих нанякъде из дърветата близо до реката. Когато събрах достатъчно дървета се отправих към огъня. Но преди това нещо ми грабна окото, зърнах нечия фигура в реката. Оттук не виждах много, много, затова наблюдавах движенията на отдалечаваща та се сянка, тъй като човека реши да излиза от реката. Не знам как, но реших да мина край него. Сигурно за да огледам, може би или от любопитство кой е мистериозния мъж, не съм забравила факта, че Даниел също плува наблизо, но мисля, че е в езерото. Дали не е някой от онези футболисти. Когато се осмелих да тръгвам с бързи крачки и дърва в ръката, минах покрай него, без да се обръщам, но спрях, когато ме попита нещо.
Даниел: Накъде така сама?
Аз: О, Даниел ти ли си. - прозвуча повече като предположение, отколкото като въпрос. Не знам как, но явно съм предполагала, че е той.
Даниел: Ще се обърнеш ли? Или смяташ да тръгваш. - Дори не предполагах, че съм все още с гръб към него. Когато се заканих да се обърна, той вече вземаше купчината дърва от ръцете ми, и след това леко се изправи. Дъха ми спря. Той беше гол, останал само по боксерки. Виждах цялото му тяло, оформените му коремни мускули, здравите му рамене и силни мускулести ръце и дългите му крака, беше целия покрит с вода, колкото до косата, беше мокра, а перчема го издърпа назад за да може да ме вижда по-добре.
Аз: Искаш ли да остана или... - и тогава спрях, тъй като осъзнах, че се каня да остана с него, а това нямаше да свърши благополучно нито за него, нито за мен. Нямаше да ми се отрази на търпението. Едвам се сдържам да не съборя на земята и да го.....
Даниел: Искаш ли да влезеш с мен в реката? Да, водата е по-студена от тази в езерото, но ти ще се качиш на раменете ми, ако искаш разбира се.
Аз: Звучи примамливо, но ще откажа. Все пак благодаря, за предложението.
Даниел: А може ли да попитам защо ми отказваш, щом като, сама каза, че предложението ми ти звучи ,,примамливо"?
Аз: Просто...
Даниел: Просто какво?
Аз: ...страх ме е, да не се измокря.
- Той ми се усмихна с хлапашката си, секси усмивка, дори зърнах трапчинките му за момент.
Даниел: Не се страхувай, няма да позволя да се измокриш. Ще бъда внимателен, обещавам.
Аз: Добре, тогава.
Даниел: Страхотно. - Той приклекна с гръб към мен, и ми направи жест да се кача на раменете му. Поколебах се за момент, но се изкуших. Качих се внимателно на раменете му като в същото време се придържах за косата му, на допир е мека, макар и мокра, също така е и леко чуплива, това мимолетно докосване ме накара да трепна, само за секунди, на необичайно за мен място. Там долу. Хм.
След като се приземих на раменете му с разкрачени крака от двете страни на главата му, той внимателно се изправи, като в същото време ме хвана за бедрата. Мамка му, ново трепване, което този път ме накара да настръхна. Много необичайно за мен, наистина.
Той беше наистина висок, и след като се изправи на крака, замалко да изгубех равновесие, но се захванах здраво за главата му. Май го изскубах леко за косата. Да, това ми хареса, но съм сигурна, че и на него му хареса, ако съдя по гърления стон, който издаде, но бързо го прикри с леко покашляне. Харесва ми, че е стеснителен в това отношение.
Даниел: Готова ли си?
Аз: Да! Леле, чувствам се така, сякаш съм яхнала морско конче. - Да не би леко да се изкикотих.
Даниел: Смешно ли ти е млаката?
Ако да, то в противен случай, няма да е зле да се понамокриш малко.
Аз: Моля те, недей! Съжалявам, беше неуважително от моя страна. Но ми стана някак смешно.
Даниел: Морско конче, наистина ли? Толкова е тъпо.
Аз: Да не би току що да сметна мен и шегата ми, за тъпи?
Даниел: Шегата. Само нея. Просто не те бива. Това е.
- Той се засмя за моя сметка, в отговор, аз го щипнах по врата. А той, ами той ми перна една плесница по бедрото на левия крак. Подскочих леко и се засмях.
Даниел: Бъди послушна, става ли? Дръж се.
Аз: Слушам и изпълнявам. - И тръгна напред като през цялото време се стараеше да пази равновесие. Когато навлязохме в реката, той тръгна в противоположната посока на водата.
Даниел: Искам да си събуеш обувките.
Аз: Защо?
Даниел: За да стъпиш във водата и да се движиш заедно с мен. Става ли? - Събух си кецовете, след това ги метнах върху тревата. А след това и чорапите, като ги напъхах един в друг на топка и ги хвърлих на брега.
Аз: Мислех, че искаш да ме повозиш на раменете си.
Даниел: И аз така си мислех, но сега ми се прииска да те понамокря малко. Е не цялата..,само от краката нагоре и до слабините. А и водата ще ти хареса.
Аз: Съмнявам се. След като спомена, че е по-студена от тази в езерото.
Даниел: Да, така беше. И съм прав. Студената вода помага за кръвообръщението. Хайде, не се напрягай, а се отпусни. Остави се на течението. - Ще ти дам аз едно течение. Копеле такова.
Аз: Прав си. Слизам.
- Помогна ми да сляза, като ме наклони на една страна, левия ми крак леко подаде, но той го стисна здраво, за да не се подхлъзна на камъните. След като го спуснах, веднага усетих студената вода. Хареса ми. Свалих и десния като внимателно се придържах за раменете му.
Даниел: Прегърни ме през кръста.
- Това и направих. Той спусна дясната си ръка отзад към мен, като хвана моя кръст, след това внимателно ме издърпа пред него. Хвана ме за талията и ми рече:
- Хайде сега се облегни на гърдите ми и ми позволи да те водя. Съгласна?
- И още как.
Аз: Да. - Отговорих толкова тихо, че едва чух гласа си. Но той явно ме разбра. Движехме се бавно, леко грациозно в студената, речна вода. Някъде се запъвах в хлъзгавите и покрити с мокър мъх камъните, но той ме държеше здраво. Не ме изпускаше.
Даниел: Харесва ли ти? - Прошепна ми той.
Аз: Да съм във водата ли? Да, харесва ми, допира на студената вода със кожата ми.
- Той потръпна за миг. А ръцете му се стегнаха около талията ми още повече.
Даниел: Имах предвид, дали ти харесва да си, заедно с мен тук, във водата. - Замислих се за момент. Какво щях да отговоря. Не отговорих, а само кимнах. Доловил движението ми, ме обърна светкавично към себе си. Вместо идващата вода към мен, сега на нейно място, виждах прекрасно изваяни, коремни мускули. Мокри, покрити с едри капчици вода.
Даниел: Погледни ме. - Мигновено отвърнах на наредбата му.
Даниел: Мокра ли си?
- Хъм?
Аз: Моля?
- Той се наведе по-близо до лицето ми като не ме изпускаше от поглед и гледайки ме, леко трепнах, отново. Отвори си леко устата и сега усещах топлия му дъх, който ми действаше някак хипнотизиращо. А очите му, омайващи.
Даниел: Питам, дали си мокра. - той шепнеше и ме гледаше изпитателно. Какво имаше предвид дали съм мокра? Мокра съм от слабините надолу, но не разбирах, защо ме пита. Сякаш разбрал въпроса ми, той продължи.
Даниел: Там долу...влажна ли си?
- Чакай малко, там долу ли?
С погледа си зърнах, че дясната му ръка се движи в посока към слабините ми. Постави я върху ципа на панталона ми. Цялата пламнах, нищо, че бяхме в тази ледено студена река. Леко настръхнах, той усетил реакцията ми се наведе над ухото ми, докато ме придържаше с една ръка здраво. И обградена от огромно количество студена вода, просто не смеех да помръдна. Или може би, просто не исках.
Даниел: Искам да се уверя, че съм прав. Става ли? - Толкова хипнотизиращ е гласа му в ухото ми, че коленете ми омекнаха, но той ме стисна още по-здраво. Кимнах. Я чакай, кимнах ли?!
Даниел: Добро момиче. - Все още надвесен над дясното ми ухо, той леко притвори ципа на късите ми панталонки и пъхна показалеца си вътре. Издишай шумно. Усетих, че се усмихва. Мамка му. Погали ме леко с пръста си, а след това го пъхна в гащите ми. Ооо, не.
Затворих очи. Отдадох се му се. Той трепна, усетил топлината ми и начина по който реагирам на движенията му, и ме притисна още по-близо до гърдите си. Долепих устни до гръдните му мускули, а той започна ритмично да ме помпа.
Даниел: Толкова си мокра, топла и нежна. Мамка му, толкова тясна. - Изскимтях в отговор. Харесва ми какво ми прави. Това ме подпали значително, адски много. Разгорещена отворих уста и започнах да се боря за въздух, но гърдите му ми пречеха. Той ме хвана за тила и ме погледна с тъмния си, изпълнен с обещания и желание, поглед.
Даниел: Искам те...- И просто сля устните си с моите. Хапеше ме, смукаше долната ми устна, после гризеше мекото местенце на горната, така ме влуди, че ме накара да забия нокти в гърдите му. В отговор, той ме плесна силно по задника. Ох, това ме накара да подскоча в ръцете му и та изскимтя, като някое бездомно куче, търсещо своя стопанин. Леко ме защипа, но ми хареса, за разлика от плесницата на Лиза. О, мамка му! Лиса и Алек. Сигурно ни търсят!
Даниел: Какво? - Усетил, тревогата, отдръпна устните си от моите. Погледна ме изпитателно. Адски е секси, че се разтапям, пред очите му.
Аз: Лиса...
Даниел: Какво за нея?
Аз: Лиса и Алек, сигурно се питат къде сме.
- Той събра вещите си, леко объркан и утърсващ се от случилото се, каза:
- Права си. Трябва да тръгваме. - И след това, ме обърна моментално с гръб към себе си. А аз си възвърнах разума, поне до момента, когато отново ще го загубя.