~Deep In The Love~

Chapter 15

Даниел: Нямаш си и на представа, колко ме направи щастлив снощи. Край огъня, в реката, тук в леглото, а когато изрече, онези думи на сън, изпълни душата ми със живот, сърцето ми заби толкова бързо, че започнах да го чувам, как се блъска в гърдите ми. Каза ти, Кал, едва не заплаках, като жена, при мисълта, че ме обичаш.
Аз: Наистина ли? Оу. Аз пък си мислех, че съм ти се сторила смешна.
Даниел: Мамка му, не! Нямаш си представа, колко съм копнял да чуя тези две простички думи от някой близък и любим за мен човек.
- Никой ли от техните не му е казвал? Шибаняци! В момента толкова много го обичам, че сърцето ми се къса, при мисълта за едно, самотно, пренебрегнато дете какъвто, Даниел е бил като малък. Но може би, са му показвали обичтта си по някакъв начин. Мамка му! Току що очите ми се просълзиха! Бях готова да зацивря като бебе, не мамка му! Не, сега.
Даниел: Моля тя, недей, скъпа.
Аз: Съжалявам. Просто като си помисля, че никой досега не ти е казвал, че те обича, ми се къса сърцето.
Даниел: Не съм казал, че никой не ми го е казвал. Казах, че никой от близките ми не го е споменавал, но не и.... - И тук той млъкна.
Аз: Но не и кой?
Даниел: Ням значение. Не се тревожи сега за това.
Аз: Защо не искаш да ми кажеш?
Даниел: Защото не е толкова важно, мамка му! - Той се вбеси. На мен ли? О, не е познал.
Аз: Как, няма да е важно толкова, че някой те е обичал и ти го е казвал? Обясни ми, моля те, че нещо не разбирам.
Даниел: Не ти влиза в работата ясно! - Моля? Тук сбърка.
Аз: Ако не ми отговориш, друго нещо няма да влезе в мен. Ясно ли се изразих?
Даниел: Искаш да ми кажеш, че няма да ми позволиш да те чукам ли? Аз, не мисля така.
Аз: Майната ти!
Даниел: А, какво стана с обичам те, Даниел?
Аз: О, я си го начукай.
Даниел: В момента ей, токова ме дели от това да го вкарам в теб. - И ми показа с показалеца и кутрето си, колко търпение му е останало.
Аз: Върви на майната си! - И тук, всичко стана грозно. Той ме зашлеви по лявата буза на лицето. Май сбърках с нещо. Той отърсващ се от случилото се, ме хвана с дланите си за лицето и започна да ми обяснява, колко много съжалява, че не го е искал, че то несъзнателно се е случило.
Даниел: Когато изрече тези думи, ти просто....ме нарани, Кал.
Аз: Би ли ми обяснил, къде толкова сбърках. - Вече плачеща и взираща се в него, той избърса сълзите ми от двете ми страни на лицето, наведе се над главата ми и ми каза.
Даниел: Майка ми умря, преди година. Това е всичко. Просто, несъзнателно уцели право в целта.
- О, колко съм отвратителна. Не можах ли, поне да си подбирам думите?
Аз: Толкова много съжалявам, Дан! Но ти, просто не ми отговори и аз се вбесих....
Даниел: Няма нищо, бебче. Минало е.
Аз: Как е умряла? - Защо го питам, изобщо? Колко съм шибано смотана! - Ако е неуважителнло, разбира се ми кажи и ще си затворя шибаната уста.
Даниел: Не, аз, просто.....тя беше убита, застреляха я, а аз дори не бях при нея, Кал. Не можах да я спася.
Аз: Не си виновен ти, скъпи. - Прегърнах го, то си напъха главата в гънката на врата ми. Дори не вярвах, че ще ми отговори, а майка му, горката жена.
Даниел: Не, виновен съм Кал. Докато бях зает да се чукам с Ема в апартамента ѝ, в същия момент някое копеле е очистил майка ми. - Настръхнах при мисълта, как той и въпросната Ема, се чукат, докато през това време, някой убива майка му.
Аз: Обичам те, Даниел. - Той сякаш замря в обятията ми. Усещах само тежкото му дишане. Сгушил се в врата ми и надвесен над мен, сърцето биеше силно срещу гръдните ми. Той се изправи и отново бяхме изправени очи в очи.
Даниел: Какво каза?
Аз: О, знаеш....
Даниел: Знам, чух те. Но искам пак да го повториш. Чакащ ме, да му отговоря, аз се досетих, кой е въпросния човек, който преди му се споменал, колко го е обичал. А после видях нея.
Аз: Ема.
Даниел: Какво? - Той премигна неразбиращо.
Ема: Даниел? Какво по.... - И в този момент, тя рухна в сълзи и излезе от палатката светкавично бързо, не остави време на Дан да се обърне и да дотича до нея, за да ѝ обясни. По дяволите! Те все още са заедно! Е, вече, може би не са. Шибано копеле!
Даниел се изправи на крака, след като го избутах от себе си и се изправих за да изричам и да обясня на момичето за грешката, случила се между нас. Да, беше грешка. Но преди да съм го сторила, той ме притисна силно до себе си, аз започнах да се съпротивлявам и да го удрям в гърдите.
Аз: Върви по дяволите!! Шибано копеле такова! - Започнах да плача. Сърцето ми беше разбито. За пореден път. И то отново, от обвързан мъж. Това може и да възбужда Алис, но мен ме отблъскваше.
Даниел: Внимавай с шибаните думи! И спри да ми се дърпаш!
Аз: Върви по дяволите! Гаден боклук! Същия си като бившия ми! Лъжеш ме през цялото време, а зад гърба ми излизаш с още двайсет. Сигурно си ме излъгал и за майка си, нали? За да избиеш номера и да ме укротиш, за да не мога да те питам за твоята обичана Ема! Нали, така?!
Даниел: Не я обичам ясно! И не съм те излъгал за покойната ми майка! И за пореден път, те предупреждавам да внимаваш с шибания си език!! - Просто не се сдържах и дръпнах дявола за опашката.
Аз: Майната ти, ти мръсно копеле... - И тогава усетих яростта му. Той ме събори върху мекото одеало, но чак толкова, меко, че да не мога да усетя твърдата земя под мен. Малко ме заболя гърба.
Даниел скочи отгоре ми и с такива ярост, каквато му беше и изписана на лицето, ме хвана за врата с дясната си ръка, за да не мърдам от мястото си, докато лявата му ръка разкъса потника ми. Той просто го разкъса.
Аз: СПРИ! Не ме докосвай! Шибано...- Сложи ръката си върху устата ми.
Даниел: Ако отново ме наречеш ,,копеле", ще съжаляваш. - И махна ръка от устата ми.
Аз: Късно е, вече. Съжалявам случилото се между нас. Съжалявам разбитото сърце на онова момиче, което те е ОБИЧАЛО! - Исках да го накарам да страда, така и се получи, когато чу, че съжалявам за това между нас, той спря с движенията си, просто замръзна на място. Усещах само ръката му върху врата си. А когато споменах за Ема, той дори не трепна. - Съжалявам, че съм изрекла онези думи. - Той ме погледна с невярващи очи.
Даниел: НЕ!
Аз: Да!
Даниел: Тогава го кажи, кучко! Върни си ,,онези думи"! - Толкова ме боли, че очите ми започнах да сълзят, усещах горчивина в гърлото си.
Даниел: Кажи го!
Аз: Аз.... - Сълзите ми се стичаха по бузите. Пареха. Сърцето ми ридаеше.
Даниел: КАЖИ ГО! - Не знам как, но някак си неволно казах, погрешните думи. А той искаше да чуе друго.
Аз: ОБИЧАМ ТЕ, ДАНИЕЛ! - Млъкнах, а замръзна. Лицето му придоби онази сериозна физиономия.
Даниел: Кучка. - И навлезе дълбоко в мен. Кога е успял да смъкне гащичките ми? Кога е успял да смъкне своите? Когато го вкара в мен, толкова рязко се заби, че ме принуди да извикам името му.
Аз: Даниел! О, Господи....
Даниел: Кажи го пак! - Още два резки тласъка. За момент, ме остави бе въздух.
Аз: Остави ме....- изскимтях за кой ли път вече.
Даниел: Не мисля, че би го искала. А сега ми кажи отново, това, което искам да чуя!
Аз: Няма! Разкарай се от мен, мамка му! - И го избутах от себе си. Да, беше толкова сладко да е пак вътре в мен, но стига вече. Не мога да продължавам така. Не и по този начин. Да ме лъже.
Даниел: Къде си мислиш, че отиваш по дяволите?! - Изправих се, вдигнах си панталона, а потника ми, е за него вече, беше късно. Раздърпан и скъсан в горната част, го свалих от себе си. Сложих си друг в същия цвят.
Даниел: Отговори ми!
Аз: Не ми се мяркай пред очите, ясно!
- Даниел се изправи на крака, толкова светкавично, колкото и когато Ема си тръгна, когато ни видя. О, мамка му! Ема.