~Deep In The Love~

Chapter 24

Даниел, все още върху мен, се изправи бавно, когато всичко притихна. Но не и писaците на хората.

Даниел: Скъпа моя, мисля, че е време да се махнем. - Той ме изправи на крака, хвана ме за ръка и ме настъни на предната седалка, закопча ме здраво с колана, като някакво си бебе и затвори вратата. Настани се до мен, сложи си колан, запали джипа и тръгнахме. Мамка му! Как щях да забравя!

Аз: Рейч! Какво ще ѝ кажа?!

Даниел: Тя къде е сега?
Аз: На репетиции с приятелите си. Защо?

Даниел: Със сигурност ще разбере от медиите, новата, ще се разпространи бързо. А и пък може, някой от нейните приятели да ѝ го съобщи. Трябва, колкото се може, по-бързо да я измъкнем от там.

Аз: Ами апартамента?

Даниел: Ние, едва не умряхме! Теб апартамента те интересува! А и не се притеснявай за наема, медиите и новинарските емисии, ще помислят, че си мъртва. Докато сестра ти е там, навън и сама, не е в безопаност. Затова ще се прикриете при мен. Новината ще стигне първо до мафията, така че нямаме време.

Аз: Трябва да я закараме с нас. Преди някой друг да я намери, Дан. - Той наби гъста и взе рязък завой. Хвана ме за ръката и леко я стисна. Аз поставих другата си ръка върху неговата, и започнах да се моля на ум, за малката си сестричка, която толкова обичам. Тя ми е единственото семейство.

Аз: Нямам си никого, Дан. Тя ми е единствена. Толкова я обичам. Страх ме е. - Той стисна по-силно дланта на ръката ми и каза.

Даниел: Мила, няма да позволя на никого, от онези изроди да я нарани. Ясно? - Аз му кимнах, макар, че той беше все така съсредоточен върху пътя, тъй като карахме доста бързо, той усети, че му кимам с глава. И после добави.

Даниел: Също така, ако още един от тях се опита да те отвлече или да те нарани, ще го убия без да ми мигне окото. - Стиснах му ръката в по-здрав захват и се наведох да го целуна като му прошепнах в ухото.

Аз: И аз те обичам. - Той ми се усмихна топло, а очите му, сякаш имаха мънички пламъчета в тях. Толкова е сладък.
Тогава, изведнъж, кожата му настръхна. Челото му се набръчка, а очите му зашариха по задното огледало за виждане. Нещо не беше наред. Нищо в тази ситуация, в която попаднахме, не е наред.

Аз: Какво има, скъпи?

Даниел: Мисля, че ни следят. - Кратка пауза. - Да, следят ни. По дяволите! Дръж се! - И направи още един рязък завой.