~Deep In The Love~

Chapter 17

Алек: Кал, лъжеш ли ме?
- Погледнах към Лиса и, ако съдя по погледа ѝ, разбрах, че му е казала. Или той сам е осъзнал случващото се.
Аз: Виж, Алек, ти си ми най-добрия приятел. Ти и Лиса, сте ми много скъпи, ясно. Като твоя най-добра приятелка, те моля, да не ми задаваш въпроси в момента и да ме закараш вкъщи. Моля те, Алек. - Алек кимна и ме прегърна, аз го посрещнах с отворени обятия. През това време, забелязах, че Даниел, все още ме наблюдава, в отсъствието на Ема, разбира се, която си разговаряше толкова оживено с Алис. Е, поне някой се забавляваше. Аз със сака си под ръка и Алек, който държеше ключовете на Даниел, тръгнахме заедно към джипа. Отворих задната врата на джипа и мушнах сака си на задната седалка, след това затворих врата. С Алек се качихме отпред. Той запали джипа и тръгнахме. Взирах се в Даниел, през цялото време, както и той, докато излизахме на задна от лагера ни, забелязах други сълзи в очите му, тези вече си личаха. Стичаха се по страните на красивото му лице. По дяволите! Аз също заплаках. За него. За краткия любовен романс, който преживяхме заедно. Плаках и за разбитото си сърце. Излязохме на асфалтения път. Алек ме погледна.
Алек: Кал, моля те кажи ми какво се случи между вас двамата.
Аз: Не знам, за какво ми говориш, Алек. - Правех се, че не го разбирам и едновременно си бършех сълзите от лицето.
Алек: Хайде де. Между теб и Даниел. Имаше нещо нали.
Аз: Повече от нещо е Алек. То е...любов. От онази рядката любов, тя е в книгата на застрашените видове от изчезване, там е, както и много други любови. Но уви, вече я няма. Беше временна.
Алек: О, я стига, Кал! Стига си драматизирала.
Аз: Сериозна съм, Алек. Обичам го.
- Едва не излязохме от пътя. Алек ме погледна невярващо и каза.
Алек: Обичаш го?!
Аз: Мхм.
Алек: Тогава защо си тръгваш, по дяволите?! И го остави в лагера заедно с онази бивша порно звезда.
- Порно звезда ли, каза?!
Аз: Наистина ли току що каза, порно звезда? Ема? Тя е била...
Алек: Да. Била е. Даниел, сам ми каза, че между тях няма нищо. Всичко било просто секс.
Аз: Сигурно. Между нас също беше.
Алек: Чакай малко. Ти и Дан, сте го правили?!
Аз: Знам, че ще ме помислиш за наивно тъпа, за слаба, но се влюбих в него. И то просто се случи, Алек. Моля те, не ме съди.
Алек: Кой съм аз, та да те съдя, Кал. Аз също бях, заслепен от това чувство, все пак, го изпитвам все още, докато съм с Лиса и по тази причина, снощи, когато изчезнахме двамата в гората на разходка....
Аз: Да, спомням си.
Алек: Предложих ѝ, Кал. - Моля?! Зяпнах го с отворена уста.
Аз: Да бе! Наистина ли?!
Алек: Да. Докато, ти и Даниел си играехте в реката. Аз и Лиса се разхождахме край езерото и там, край пътеката ѝ предложих, тя прие със сълзи в очите, а след това се прибрахме в палатката ни и правихме разни неща. Знаеш.
Аз: Ами, да, досещам се. Наистина, много се радвам за вас, Алек. Честито!!
Алек: Благодаря, Кал.
Аз: Определено имате благословията ми. - И двамата се разсмяхме.
Алек: Камък ми падна от сърцето! - Отново се разсмяхме.
Аз: Е, поне, някой от нас си е прекарал незабравимо на излета.
Алек: Ами ти? Да, нещата накрая, не са протекли, както сте очаквали, но не си ли прекара поне добре?
- Когато си спомних за снощи, ме обзе чувство за вина. Бях виновна, че му позволих да ме манипулира. Виновна съм, че се влюбих в него. Виновна съм за всичко.
Аз: Да. Прекарах една невероятна вечер и една незабравима нощ. - Това беше истина. Макар и да съм виновна, че го допуснах до себе си, аз все още го обичам. - Алек, нашата любов с Даниел, за разлика от вашата с Лиса, е временна. Мимолетно влечение. И, разбира се несподелена за мен.
Алек: Той, не ти ли каза, че те обича.
Аз: Не, досега не е бил истински обичан, камо ли да ме обича истински. Каза само, че се влюбвал в мен. Е, било е само моментно влюбване, явно. - А, защо си мисля, че не е така. Странно.
Алек: Кал, съжалявам, наистина.
Аз: Няма за какво да се притесняваш. Забрави за това.
Алек: Ами ти, Кал? Ще забравиш ли?
Аз: Не мисля, че ще мога Алек. Не и това, което изпитвам към него. - Пътувахме в тишина, известно време. И изведнъж ми хрумна да поразпитвам за някои неща Алек, свързани с Даниел и майка му. Не съм сигурна, дали не ме е излъгал.
Аз: Алек?
Алек: Да, Кал?
Аз: Вярно ли е, че майката на Даниел, е починала, преди година?
Алек: Той ли ти го каза?
Аз: Да. Само спомена от части за нея. Но не ми каза всичко.
Алек: Тя беше много добра жена, Кал, която не заслужаваше да я убият по този начин. Та то, никой не заслужава убийство. - Значи е било истина. Не ме е излъгал!
Аз: Значи си я познавал, така ли, Алек?
Алек: Да. Ходех у Даниел на гости, от време на време. Тя, беше наистина страхотна жена, майка, съпруга. Наистина, обичаше Дан, но само той не го виждаше, защото беше зает с баща си и неговите хора... - И тогава Алек млъкна.
Аз: Хора ли? Кои?
Алек: Забрави.
Аз: Хайде, Алек. Не крий от мен, нали сме приятели.
Алек: Добре, но това, което ще ти кажа, не трябва да се разпространява наоколо, ясно!.
Аз: На кого мога да го кажа? Нямам си други приятели, освен вас.
Алек: Примерно на Рейчъл. Лиса, също не знае.
Аз: Толкова ли е сериозно, Алек?
Алек: Животозастрашаващо дори бих казал, Кал.
Аз: Давай. Изплю камъчето.
Алек: Бащата на Даниел е мафиота Свет Сергеевич. А неговите хора са едни от най-опасните наемни убийци във Вегас.
Аз: Какво? Даниел има баща мафиот?
Алек: Бос на мафията, ако не се лъжа. - Не мога да повярвам на ушите си. - Опасен тип е. Даниел, трябваше да наследи престола на баща си, след като стария си отиде или го убият. Но Дан му отказа.
Аз: Не е сгрешил.
Алек: Всъщност, тук идва и най ужасяващата част.
Аз: Дали? О, не!
Алек: Да. Даниел изрсна под геижите на майка му, която работеше денонощно в разни казина и среднощни клубове. Тя и баща му, бяха разведени от много отдавна. Той плащаше издръжка на Даниел, но не беше достатъчна и Джесика, майката на Дан, била принудена да работи по разни заведения.
Аз: Какви заведения? - Той се размърда неловко.
Алек: Освен казина, тя работеше и известно време в един стриптийз клуб. Даниел мразеше баща му. Ненавиждаше го. - Горкия Даниел. - След като на Свет не му се понрави, факта, че Даниел му отказа да приеме престола, Свет уби майка му. Тоест накара един от своите да го стори. Мисля, че името му беше Алексей, ако не се бъркам. Но това е минало, Карълайн. Просто, забрави. - Да, минало. Едно тежко минало за Дан.
Аз: Добре. - Алек продължи да се взира така в нищото, докато аз се облегнах на врата и гледах преминаващите дървета, през прозореца. Когато Алек ме остави пред сградата в която живях, си казахме по едно довиждане и той тръгна обратно към лагера. Е, моя излет с приятелите ми приключи днес.