Даниел: Алис, идваш ли с нас или смяташ да останеш?
Алис: Тук си ми е добре, но все пак мерси за предложението.
- Много път за нищо. Или по-точно много бой за нищо. Тази никаквица, всичко стана заради нея и нейната авантюра с бившия.
Аз: Майната ти!
- Когато чу какво ѝ казах, тя зейна уста така широко, че като ли чакаше някой от футболистите да ѝ го вкара. Шибаната кучка, ми се озъби и ми показа среден. Аз пък хванах Дан под ръка и ѝ обърнахме гръб.
Продължихме да вървим така хванати за ръка, чак докато не стигнахме палатката ми. След като влязохме вътре, аз съборих Дан на земята и го положих да се облегне на възглавницата ми.
Аз: Така удобно ли ти е?
Даниел: Нямаш си представа колко.
Аз: Моля те, остави ме да се погрижа за теб.
Даниел: Няма да ти се пречкам.
Аз: Едва не те пребиха до смърт, Дан.
Даниел: Моля ти се, и аз им нанесох няколко крушета, а и нека да не говорим сега за това, или изобщо да не говорим. Искам тази нощ да е само наша, става ли, бебе?
Аз: Ще ме чукаш ли?
- Той не ми отговори, просто ме гледаше, някак нежно и в същото време грубо. Знам, че и той го иска, иска да ме чука. Повече от ясно е, ако съдя по издутината в панталона му.
Даниел: Ами ти, искаш ли да те чукам?
Аз: Искам, много ясно. Но първо, нека се погрижа за раните ти, става ли, Роки?
- Той ми се усмихна топло. Аз му отправих също една от своите усмивки, запазени за специалните хора в живота ми, тези които обичам, усмивка, която осъзнах, че му я показвам, все по-често. А се познавахме от, ако мога да вметна, от около 7 часа. Какво ми става?
Даниел: Искам да целунеш раните ми и да си съблечеш дрехите пред мен, а след това да съблечеш и моите, съгласна?
- Не отговорих. Наведох се, като в същото време прокарах дясната си ръка между устните му, галейки раната, а след това я облизах нежно. Вкусих кръвта, това пробуди у мен, нещо диво, някаква извратена мисъл, която мигновено разкарах от главата си. След като го целунах и потърквах слабини в чатала му, се запътих към алено синьото петно на окото му. И след като целунах клепача му, го целунах и по челото. А от там се върнах отново на устните му, след това отидох на врата, усетих че преглъща тежко, засмуках едно меко местенце под брадичката му. А той протегна лявата си ръка и ме стисна за задника, докато с дясната си ръка стискаше косата ми в юмрук. Там долу в мен трепна чувство за копнеж. Исках го в мен. А и той искаше да е в мен, под мен, над мен и всички онези пози за които бях чувала. Наведе се над ухото ми и прошепна.
Даниел: В момента си нямаш представа колко те искам. Направо ме разкъсваш. Искам да го докоснеш...
Аз: С ръка ли?
Даниел: Не, с уста. Искам устата ти да е върху цялото ми тяло, а след като приключиш тук, аз ще се погрижа за теб. Повярвай ми, ще те довърша, бебче.
- Изстенах в знак, че съм прекалено превъзбудена и копнееща да усетя отново, онова сладко, греховно и адски изпълващо ме чувство, когато е вътре в мен.
Аз: Кажи ми колко ме искаш. Кажи ми, колко ме желаеш.
Даниел: Искам те адски много, толкова много, че боли. А, колкото до желанието, нека ти покажа за да се увериш сама. - И извади от панталона си възбудения и твърд пенис. Беше толкова дебел, твърд, в същото време и нежен. Исках го в устата си. В мен.
Започнах да го целувам по гърдите, да го драскам с зъбите си навсякъде по коремната му повърхност, той изстена пак, аз също, когато стигнах до кадифената му главичка, на върха имаше вече излязла капка сперма. Кара ме, да го оближа с такова нетърпение, че реших направо да го засмукан. Целия. Наведнъж. Той подскочи, все още в устата ми.
Даниел: Мамка му! Толкова си груба. Май си просиш чукането, бейби. - С тези думи ме накара да не искам да отделям устни от пениса му, и затова започнах да го помпам зверски с уста, като в същото време внимавах да не го нараня. Сега в ръцете, и в устата ми, той беше мой, подчинен на емоцията, отдаден изцяло на мен, на устата ми, погълнат от страстта. Също като мен. Накрая не издържа и избухна мощно в устата ми. Преглътнах спермата, защото бях чувала от Лиса, че това карало момчетата да се побъркват от наслада. Така и направих. От устата му излезе сподавен, зверски звук, като някой хищник.
Даниел: Беше толкова сладко, толкова грубо. Направо полудях, когато беше в устата ти. - Той ме издърпа силно за косата и ме обърна по гръб. Сега той беше отгоре ми.
Даниел: Сега е мой ред да те задоволя, сладка моя.
Аз: Какво ще ми правиш?
Даниел: Смятам, да те маркирам.
Аз; Защо?
- Той не ми отговори. Гледаше ме продължително, изучаваше лицето ми, погледа ми, всяка извивка от тялото ми. И накрая се наведе над дясното ми ухо и шепнешком добави.
Даниел: Защото си моя. - А след това го захапа леко за долната част, като в същото време го издърпа към себе си. Изпитах, болка. Но не каква да е, а една, нежна, сладка болка. Издадох звук на задоволство, примесено с лека въздишка. И той пак ми прошепна.
Даниел: Колкото си ангелски чиста, толкова си и дяволски мръсна. Караш ме, да искам да те галя нежно, да те чувствам бавно, да ти се отдам изцяло, но и в същото време, ме караш да искам да те наказвам, да те чукам бързо и грубо.
Аз: Тогава, какво те спира да сториш всичките тези неща?
Даниел: Спира ме, чувството за вина.
Аз: Вина ли? - Той кимна с глава, все още пронизвайки ме с погледа си. - Защо, ще се чувстваш виновен, мамка му?
Даниел: Внимавай с грубия тон, ясно. - Майната му! Така ме вбеси, че възбудата в мен се разпали още повече, но не колкото прииждащото, гневно чудовище, което се кани да излезе от мен.
Аз: Върви по дяволите, ясно!
- Той посегна към врата ми като го хвана с лявата си ръка, изправи главата ми в удобна за него позиция, за да може да го гледам право в искрящо, сините му очи. И се наведе по-близо до мен,така, че усещах учестеното му дишане. И ми прошепна.
Даниел: Казах ти да внимаваш с тона, малката.
Аз: Ако не внимавам, какво ще ми направиш, мхм? - В момента в който се изправи, ме хвана рязко за краката с двете си ръце, като ги отдалечи един от друг и ме повдигна леко, така, че да може направо да ме атакува с устата си, директно.
Даниел: Смятам да те лижа до полуда, ето това ще направя с теб, сладка моя. - И пъхна главата си между краката ми. Докосването на езика му до вътрешната част на срамните ми устни, замъгли погледа ми. Не виждах, нищо, само усещах високото количество страст между нас. Той, така ме нападаше с уста, че ме побъркваше, а езика му, той ме изкарваше извън контрол, силите ми ме предадоха. Дишането ми се учести, започвах да скимтя сподавено. Започнах да се гърча в устата му, а той все така не спираше движенията си с език, това сладко изтезание ме караше да се надигна рязко и да го хвана за косата с лявата си ръка, а той изръмжа гръмко в клитора ми. Доволна от чутото, както и той от факта, че го дърпам бясно, докато ме обработва с уста, аз го стиснах още по-силно за перчема.
Аз: Почти съм накрая... - Задъхана, сякаш съм пробягала 25 км, пеша, и цялата почервеняла от нажежената страст идваща и от двама ни, дори малко засрамена, се провикнах, като обезумяла кучка.
Аз: Мамка мууу......! Охх,....Боже! - Дишай, Кал, дишай. Майчице свята. Това. Беше. Края. Избухнах, в един разтърсващ, цялото ми тяло, оргазъм. Сладък, оргазъм. Който ми дойде като манна небесна.
Даниел: Погледни ме. Кал, погледни ме в очите. - Вдигнах едва, едва задоволената си физиономия, към Даниел и след като се отърсих от отминалия вече оргазъм, тогава си отворих очите и вперих погледа си в неговия. Очите му бяха, тъмни, пълни със страст, гледащи мен. Само мен.
Даниел: Точно така, гледай ме, моето добро момиче. - И рязко навлезе в мен. Тласък, следва още един и пореден друг. Пак и пак. Той положи тялото си върху моето, паснахме си като две парчета от пъзел. Толкова е горещ, аз съм гореща, а заедно, сме един неогасим пожар.
Целуваше устните ми, хапеше ги, толкова дълго, че изведнъж се унесох, някъде, на някакво магично място, забравено, непознато за мен. Какво ми прави? Чувствам се толкова свободна в обятията му, като птичка. Но и в същото време толкова ограничена. Нуждая се от повече, искам повече от него.
Аз: Ммм, да бейби, точно така. Искам още от теб. Дай ми го целия. - Скимтях в обятията му и без никакво колебание върху молбата ми, той го заби целия вътре в мен, Влезе толкова рязко, че ме накара да извикам името му.
Аз: ДАНИЕЛ!
Даниел: Кажи ми, кой те чука?
Аз: Ооо, стига с тези игрички! Не ти ли омръзна да ме засрамваш постоянно.
- Той ми се изсмя за кратко, спря, и ме погледна пак с онзи негов поглед, любимия ми.
Даниел: Сериозен съм, Кал. - След това навлезе пак рязко в мен, а после излезе, и пак влезе рязко. - Кажи го, Кал! КАЖИ. МИ. КОЙ. ТЕ. ЧУКА. В МОМЕНТА! - При всяка изречена от него дума, не спираше да го вкарва и изкарва с такава сила, че ме накара да му се подчиня, исках да му се подчиня,затова извиках със цяло гърло, че той ме чука.
Аз: ТИ! ТИ. МЕ. ЧУКАШ, ДАНИЕЛ!! - Толкова силно в живота ми не съм викала до сега, освен ако не броим няколко рок концерта на които бях с Рейч. - БЕЙБИ....СВЪРШВАМммм...- И край! Напрежението в мен, се освободи от всяка клетка в тялото ми. Отново бях в моята Нирвана. А Даниел, той се заби още два пъти в мен, преди и той да свърши зверски, шумно.
Даниел: КАЛ! Да, мамка му! - И падна върху мен. Положи, леко главата си върху гърдите ми. Сърцето ли ми, слушаше? Мисля, че да.
Аз: Надявам се да ти харесва това, което слушаш, бебче.
Даниел: Мисля, че се намирам в Рая когато съм сгушен в теб, а когато слушам пулса на сърцето ти, е сякаш чувам някаква ангелска песен. Чувствам се като напушен. Говоря ти такива простотии. Но истината е, че наистина ги мисля. Честно.
Аз: Аз също, съм съгласна с теб и образеца ти за Рая. Когато си в мен, съм в Рая, а когато ме накараш да свърша, толкова мощно, се чувствам, сякаш съм постигнала своята Нирвана. Ти си моето Аз.
Даниел: А искаш ли сега, твоето Аз, да те лекува още малко.
Аз: Мисля, че ти си този, който има нужда от лек.
Даниел: Хаха, много смешно - каза го толкова съркастично, колкото и сладко. - Искам да те... - спря.
Аз: Да ме? Защо спря? Хайде, може да ми кажеш всичко. Освен, ако ми нямаш доверие, разбира се.
Даниел: Искам да те любя, Кал. До сега те имах, бързо и диво, но сега те искам бавно, искам дълго да съм в теб. Искам те цялата.
YOU ARE READING
~Deep In The Love~
Romance18+ { ПРЕВЕДЕНО} Здрасти! Казвам се Карълайн, но приятелите ми ме наричат Кал. Искам да ви питам, нещо...някога разбивали ли са ви сърцето? Ами били ли сте, така лудо влюбени по момчето, което силно обичате още от гимназията? Със сигурност сте, били...