~Deep In The Love~

Chapter 21

В този момент сестра ми, Рейчъл, ми звънна. Вдигнах ѝ.
Аз: Да, Рейч?
Рейчъл: А, къде си? Още ли си на този лагер?
Аз: Не. Защо?
Рейчъл: Ами, просто питам. Звъннах ти, само за да ти кажа, че ще се прибера някъде към 20:30. Имаме доста стъпки, които трябва да повтаряме пак и пак, затова не ме чакай за вечеря.
Аз: Ок. Приятно репетиране.
Рейчъл: Да, да. Чао.
- И ми затвори. Обърнах се към Даниел, който ме гледаше въпросително.
Аз: Колко е часа?
Даниел: Почти обед е. Защо?
Аз: Рейчъл, сестра ми, ми звънна, каза, че ще си дойде късно вкъщи, затова, трябва, колкото се може по-бързо да разкарам онези трупове от дома си.
Даниел: Мамка му! Забравих за тях.
Аз: Трябва да се отбием до супера.
Даниел: Защо?
Аз: Трябва да взема една туба белина. Знаеш ли, какви лекета, ще остави кръвта, върху килима ми?!
- Даниел ми се ухили, продължително с неговата прекрасна, момчешка усмивка и каза силно през смеха си.
Даниел: О, колко те обичам! - МОЛЯ?! Даниел замря, след като осъзна, какво беше казал. Не ме поглеждаше, просто продължаваше да шофира. Аз го чаках да се обърне, но той не го направи.
Аз: Обичаш ме?
Даниел: Хм?
Аз: Ти каза, че ме обичаш. Нали?
- Все още продължаваше да шофира и да не ми обръща внимание.
Аз: Дан? - Нищо. - Ясно. Срамуваше се от чувствата си. - Ще ми обърнеш ли малко внимание?
Даниел: Мисля, че достатъчно ти обърнах. Сега би ли ме оставила, да шофирам. - Ауч. От това ме заболя.
Аз: Разбира се. Няма да ти досаждам повече. - И се обърнах към прозореца. След като ме видя, как обръщам главата си в посока към прозореца, той постави ръката си върху бедрото ми, като леко го погали. Аз не се обърнах, само поставих моята върху неговата, за да не остана безучастна към жеста му. А и ми харесваше допира на дланта му върху бедрото ми. Прощавам му. Защото наистина го обичам. Но той явно се страхува от чувствата си. Няма значение. Е, не мисля, че ще има за дълго време, някакво значение изобщо. Защото не се знае за вбъдеще, тази връзка, може и да приключи рано. Но, аз все пак продължавам да вярвам във нашата връзка и няма да спирам.
Спряхме пред супера. Даниел отвори врата на джипа си и слезе моментално от него. Заобиколи го и а бързи крачки дойде от моята страна, като ми отвори врата, като истински джентълмен. Подаде ми ръка, аз моментално я поех в моята и слязох, той затвори врата зад мен и ме допря за нея, като ме притискаше с огромното си, широкоплещесто тяло. Наведе се над мен и допря устните си, върху челото ми.
Аз: Благодаря, че ми отвори вратата.
Даниел: За теб, бих отворил всяка врата. - Аз пък не мисля така, колкото и да ми се искаше.
Аз: Но не и вратата към сърцето ти.
- Опа. Той ме изгледа ядно. Настръхнах. Отдели се моментално от мен, като ме държеше за ръка. Издърпаме със себе си като някакъв чувал с картофи.
Аз: Би ли намалил темпото.
Даниел: Бих метнал през рамо, но се въздържам, а повярвай ми - и се обърна към. - нищо не може да ме спре. - И пак продължихме към супера. Влязохме вътре, аз отидох до секцията за препарати. Имаше прах за пране и много други разнообразни омекотители за дрехи. В края на щанда видях тубите с белина, поставени в една редица. Взех бързо две, а може би три, защото така или иначе този вкъщи е на половина. Даниел взе трите бутилки от ръцете ми и ги сложи в количката. И се запътихме към касата. Когато наредихме тубите върху лентата и чакахме своя ред да платим, зад мен имаше едно младо момиче с къдрава руса коса и бяла като платно кожа, която беше придружена от своя приятел, който беше чернокож със красиви сини очи и черна коса. Когато дойде нашия ред и маркираха стоката ни, касиерката каза: ,, Струва 6 долара и 50 цента. " - След това взе торбичка и ги сложи вътре. Даниел извади от портфейла си цяла десетачка и я подаде на привлекателното, чернокосо момиче със зелен поглед. Тя му се усмихна сладко и го изгледа от горе до долу. Той ѝ отвърна със своята срамежлива усмивка, която също ми беше една от любимите, но явно не беше запазена само за мен. Като видях хищническия ѝ поглед, който му отправяше, имах чувството, че ако не беше касата между тях, тя щеше със сигурност да му се нахвърли. Кучка.
Реших да се намеса като поставих ръката си върху тази на Дан, тя проследи моята ръка, която възпираше Даниел да плати и чак тогава ме забеляза. Долна уличница.
Аз: Аз ще платя!
Даниел: Дума да не става! - Направих се, че не съм го чула и понечих да изваждам от чантичката си портмонето, банкноти. Но Даниел, беше наясно, че ще се съпротива и каза на касиерката.
Даниел: Наистина имате убийствено, сексапилен поглед!
Аз: Чула комплимента му, отправен към кучката, веднага си вдигнах погледа от чантата и го изгледах кръвнишки, а той доволен от постигнатото, като успя да ме разсее за момент, взе покупките и остави парите на зеленооката кучка. - ,, Благодаря, че пазарувахте в нашия маркет! И също така, благодаря за комплимента! - Даниел ѝ намигна.
А аз не останах безучастна към тях и докато минавах покрай касата казах ѝ две, три думички, та малко неприлични. Но само малко.
Аз: Не се лъскай, мила, все пак чука мен, не теб. Приятен ден! Наистина съм много доволна от обслужването тук. - И ѝ се усмихнах пресилено на смотаната физиономия, с която ме зяпаше. Ядосах я. Браво на мен! Докато прибирах рестото, за да го дам на Даниел, чух как младото момиче зад мен и нейния приятел попитаха касиерката за тест за бременност. Изострих уши и се обърнах към момичето, което ми се усмихна леко срамежлива, а аз я изгледах със съчувствено изражение и ѝ намигнах.
Явно щеше да стават родители, а и двамата изглеждаха достатъчно зрели за да си имам едно бебенце. Така, че не ги съжалявах. Даже им се радвам, много. След това отидох към Даниел, дръпнах портфейла от ръката му и напъхах вътре останалите 3$ и 50¢ и го му го подадох, все още вбесена от флирта, който отправи на онази усойница зад касата. Тръгнах с бърза крачка, а той ме последва. Хвана ме за лакътя, обърна ме към себе си, само с едно движение, а с другата ръка повдигна брадичката ми към лицето си. Целуна ме, беше сладка целувка, която за малко да ме омагьоса, затова веднага се усетих, че не трябва толкова лесно да му простя, иначе щях. Затова го захапах за долната устна и го избутах от себе си, а след това се обърнах рязко и отпраших навън. Той ме последва с покупката подръка, като не спираше да ми казва да спра.
Даниел: Спри. Кал, спри. Ако не спреш...- Аз се обърнах още по едно към него, като бях само на сантиметри от лицето му.
Аз: Или какво? Хм? Той се приближи още по-близо до мен, като се наведе над ухото ми и ми прошепна нещо, от което цялата настръхнах, но не от страх, а от нетърпение за очакваното ме събитие. Мамка му!
Даниел: По-късно ще се погрижа за теб. Добре ще си поиграем, след това, ще те чукам, силно, бързо, като те оставя без дъх. Наистина тази касиерка, ще ти зависи на късмета, койот ще те спогоди тази нощ. Изправих ранен и му казах, без нито да трепна, като го предизвиках.
Аз: Защо не ѝ го начукаш на нея, щом би ми завидяла. Като я видях, как не спираше да те чука,а лигите ѝ течаха, като на някаква неокротена кучка, чакаща да захапе поднесеното ѝ парче месо. - Той ме изгледа кръвнишки, вече вбесен от казаното, и ми се озъби с леко примрежен и малко заплашителен поглед като ми каза право в лицето, само на милиметри от неговото.
Даниел: Внимавай, че после можеш и да съжаляваш за думите си, малката. - Аз му се ококорих.
Аз: О, така ли, било?! Защо толкова се назъби, права бях нали? Хареса ти. - Даниел ме подмина, като се запъти към джипа заедно с белината. Игнорираше ли ме?! Последвах го с по-забързано темпо, хванах го за рамото и го обърнах към себе си.
Аз: Ще ми отговориш ли на въпроса, дявол да те вземе!?! - Той продължаваше, все така да не ми отговаря. А аз чаках и чаках, а той се взираше безизразно в очите ми.
Аз: Добре. - Натъжена и леко засегнат, го заобиколих, но той ме хвана за ръката и ме притисна към гърдите си. Постави устните си върху дясното ми ухо и го захапа нежно, като добави шепнешком.