Гласът ми огласи цялата стая и Хари ме ппогледна. Опулените му очи ми подсказваха, че съм го стреснала. Изправи се и седна на края на леглото. Преглътнах няколко пъти, а той обърна глава към мен
- Съжалявам, явно алкохола не ми влиае добре – изправи се Хари – лека нощ
Преди дори да имам възможност да му кажа нещо, той се изправи и излезе. Проследих го с поглед до коридора, след това стъпките му отекнаха по стълбите. Опрях глава на възглавницата въздишайки. Хиляди мисли се разхождаха из ума ми, една от тях беше да сляза долу за да му се извиня, но така и не събрах смелост и скоро се унесох в дълбок сън.
- Добро утро – прошепна някой до мен
Отворих очи бавно, премигвайки няколко пъти докато свикна със светлината. Съсредоточих се в човека пред мен, дори сутрин изглеждаше добре. Той облиза устните си няколко пъти преди да прекрати тишината.
- Какво искаш за закуска – засмя се тихо той
- Аз ... нищо – замислих се
- Бих могъл да ти се реванширам с хубава закуска – каза Хари премествайки една къдрица зад ухото си.
- Няма нужда – изправих се в седнало положение
- Не приемам не за отговор – обяви той
- Е добре, щом настояваш – засмях се – ще ти помогна
Получих усмивка от негова страна. Той се изправи, но беше забравил да се облече и отново беше само по боксерки, което ме накара да го огледам . Имаше добре оформено тяло. Последвах го по стълбите и в кухнята. Приготвянето на закуската беше забавно. След като приготвихме всичко, седнахме на масата и започнахме да се храним тихо и бавно
- Е какви са плановете ти за днес ? – попита ме той
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfiction" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
