- Изабела мила ставай – каза майка и на вратата
- Господи твърде е рано – прозя се сънено момичето и се претъркули в другия край на леглото
- Закуската ти ще изтине – уведоми я жената на вратата
- И без това не съм гладна – засмя се момичето
Майка и се усмихна и излезе от стаята. Момичето прекара още няколко безгрижни минути в леглото си и лениво се изправи. Застана в седнало положение и потърка очи, прозявайки се няколко пъти. Отиде в банята и направя сутрешните си процедури. След това извади чифт дънки и тениска, облече ги и излезе от стаята. Слезе тромаво по стълбите и се отправи към кухнята.
- Добро утро – каза баща и отпивайки от сутрешната си чаша кафе
- Добро утро – каза тихо Изабела
- Да те закарам до училище ? – предложи майки и влизайки в кухнята
- Не – каза бързо тя – тоест не благодаря ще се поразходя
- Няма ли да останеш поне за залуска ? – погледна я баща и
- Не съм много гладна – каза тя – може би ще си взема нещо на път за училище
- Защо бързаш толкова, да не би да има нещо което не ни казваш – огледна я загрижено майка и
- Не, не просто не искам да закъснея – оправда се тя
Вътрешно момичето знаеше, че причината е коренно различна. Нямаше да каже на родителите си никога, как щяха да я разберат Хари беше напълно различен от техните представи за перфектното и гадже. Но имаше и нещо хубаво в цялата ситуация, родителите и пътуваха постоянно може би нямаше да разберат чак на сватбения им ден. Изабела натъпна няколко малки мъфина в устата, сбогува се с родителите си и бързо излезе от входната врата.Въздъхна и тръгна към училище,но първо се огледа за да види къде е Хари. Колата му липсваше, явно беше тръгнал по – рано от обикновенно. Момичето продължи да крачи само докато не чу името си
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfic" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
