Хари караше с превишена скорост по улиците на тихия град. Искаше да я види и да се увери, че тя е добре. В далечината пред къщата на Изабела имаше спряна кола. Черен Рейндж Роувър, паркиран точно пред вратата на голямата къща на момичето. Джейкъб, това беше неговия автомобил. Хари спря колата си буквално на сантиметри от тази на най – големия си враг и излезе от колата си. Приближи се до предния ляв прозорец и остана парализиран. Той я целуваше. Тя беше в неговите ръце. Хари я губеше, изплъзваше се от ръцете му. Трябваше да направи нещо, иначе щеше да я загуби за цял живот. Той не мислеше трезво, качи се в колата си отново и завъртя ключа. Запали колата си и я сблъска с тази на Джейкъб. Всичко стана толкова бързо и неочаквано, че момчето в Рейндж Роувъра подскочи и се огледа объркано.
- Какво става по дяволите – огледа се той
- Мисля че някой удари колата ти – погледна назад Изабела
Джейкъб слезе смело от колата си и огледа автомобила зад него. Сиво BMW X5 беше залепено за задната част от колата му. Автомобила изглеждаше напълно празен, но момчето се приближи за да провери. Нямаше големи поражения. Той се приближи до вратата от страната на шофьора, но в следващия момент усети силен удар в тила си и се свлече на земята. Болката беше силна, но все пак намери сили за да отвори очите си и за да види, че зад него Хари Стайлс стои с пистолет в ръка насочен към него.
- Я кой реши да се появи – засмя се едва Джейкъб – как беше храната в затвора ?
- Още една дума и ще те убия – изсъска Хари – кажи ми какво сте намислили, преди да те убия
- Какво за бога става тук – извика Изабела
Тя изтича до Джейкъб и приклекна до него, опитвайки се да му помогне да стане
- Бела отдръпни се – каза Хари
- Какво те прихвана – каза тя, опитвайки се да не заплаче
- Хари – чу се мъжки глас зад него – остави оръжието
Хари се обърна и видя Зейн и Найл да вървят към него с бърза крачка. И двете момчета се спряха до Хари и погледнаха към Изабела и трогателната сцена. Тя бе приклекнала до Джейкъб, който беше в седнало положение, и галеше леко лицето му. От носа му се спускаше лека струя кръв. Изабела се изправи и отиде до Хари, който я гледаше внимателно.
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfic" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...