Зейн повдигна вежда, повтаряйки действията ми. Реших, че наистина беше време да се прибирам .
- Хайде да тръгваме – казах
- Да, добре – каза чернокосия
Сбогувахме се и всеки тръгна към дома си. Времето не беше от най – приятните, затова забързах крачката си. Минути по – късно бях пред дома си, отваряйки входната врата. Тишината преобладаваше в празната къща. Съблякох якето си захвърляйки го някъде. Качих се по стъблите до горния етаж бързо, отваряйки вратата. Очаквах стаята ми да е празна, но имах и компания – Изабела. Тя спеше спокойно, но не мислех това да продължи. Затръшнах силно вратата, което я стресна и събуди. Тя ококори очи гледайки ме стреснато
- Да не би да те събудих – погледнах я
- А..аз не спях – погледна в земята тя – просто ти се заба...
- Да, да знам – извъртях очи – написа ли есето ?
- Оо да ето – подаде ми два листа – всичко е написано точ...
- Благодаря Изабела – усмихнах се, прекъсвайки я
- Няма защо – усмихна се тя – аз мисля да тръгвам
- Да стана късно – прозях се – нека те изпратя
Тя се изправи тръгвайки пред мен, а аз огледах тялото и внимателно. Изпратих я до входната врата, отваряйки я
- Отново благодаря – усмихнах се за момент
- За мен беше удоволствие – усмихна се излизайки от къщата
Ново глупаво момиче в училище, перфектно. Отново се отправих в стаята си събличайки дрехите си. Хвърлих се на леглото изваждайки телефона си....
*** Гледна точка на Изабела ****
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfiction" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
