Don't let me go

Част 22

Хари застана пред прага на вратата и натисна звънеца два пъти. Веднага след натискането му, вратата се отвори и той се усмихна

- Надявам се да не те притесних – огледа я той

- Не – прозя се Шер – Звучеше много притеснен по телефона, не стой на вратата влез

Хари влезе вътре и се настани на удобния диван във всекидневната на момичето. Тя последва примера му и седна срещу него.

- Е какво беше толкова спешно – погледна го Шер

- Тя се върна – каза Хари тихо

- Какво ? – подскочи от мястото си момичето – виж не ми е до шегите ти, така че ако наистина си дошъл да си направиш майтап си го спести

- Ще ми се наистина да се шегувах – изпъшка той – най – лошото е, че са не само след нас, но следят и Изабела

- По дяволите Хари, другите знаят ли ? – погледна го момичето

- Не точно

- Тогава трябва да им кажем

- Няма да ги притесняваме с излишни неща – погледна в краката си Хари

- Мамка му Хари това е сериозно – изправи се момичето, повишавайки тон – не искам да съм следващата която ще заровят някъде , нито ти го искаш, да не споменаваме и останалите. Още тази вечер ще се свържеш с момчетата.

- Хубаво – почеса врата си момчето – ами какво да правя с Изабела ?

- Не бива да и казваш

- Но защо ? – погледна я той

- Защото ако тя разбере ще стане сложно, не забравяй, че ще започне да си тика носа навсякъде – започна Шер – не вярвах, че наистина ти пука за нея. Смятах, че просто я използваш.

- Виж аз...

- Не спри – поклати глава тя – явно наистина можеш да забравиш някого толкова бързо

Хари погледна момичето и сведе поглед надолу. След няколко минути мъчителна тишина, тя се изправи

- Мисля че трябва да си вървиш – каза тя стискайки устните си, правейки опит да не заплаче

Момчето се изправи заставайки пред нея. Обви ръце около лицето и, целувайки я бавно...