Don't let me go

Част 30

- Това е един от начините с които можем да го измъкнем – обясни Зейн

- Не ми се струват много реалистични – отпи от чашата си с чай Изабела

- Той има един от най – добрите адвокати тук, има голям шанс да се измъкне

- Ако наистина не е виновен – измърмори момичето

- Пак ли започваш – обърна очи Зейн

- Зейн ела в реалността, има изчезнало момиче което за последно е било с него – остави чашата си Изабела – не мога да го избия от главата си

- Стана много късно, трябва да се прибираш – каза и той

- Да, предполагам си прав – погледна го тя – благодаря че ме изслуша и беше честен

- Ако има с какво да ти помогна знаеш къде да ме намериш – намигна и той – лека нощ

- Лека нощ – усмихна се Изабела

Момичето излезе от колата на чернокосия и се обърна за да му помаха. Вечерта беше студена. Тя бързо притича до входната врата и я отвори и затвори тихо. Качи се в стаята си и се оправи за лягане, като през цялото време в главата и беше Хари.

Зейн изчака момичето да влезе в дома си и запали колата си. Момчето имаше нужда от топъл душ и чаша уиски. Телефона му зазвъна и той го взе поглеждайки в екрана – непознат номер. Момчето плъсна пръст по екрана слагайки го на ухото си

- Ало – каза той

- Зейн – изхлипа Шер на телефона

- Господи Шер, добре ли си – наби рязко спирачки той

- Не, тоест не знам моля те ела да ми помогнеш – заплака момичето

- Къде си ? – попита притеснено Зейн

- Тя е на сигурно Малик – засмя се Вероника, взимайки телефона в ръце – ако искаш да спасиш малката кукла по – добре побързай. Намира се в стария склад за обувки, ела сам или няма да я видиш повече

Преди да има шанс да отговори, тя вече беше затворила. Зейн бързо обърна колата си и карайки към стария склад. След 15 минути вече беше пристигнал и бързо излезе от колата си. Момчето извади пистолета си и влезе в сградата.