Момичето се замисли, макар че отговора се появи в главата и секунди след въпроса му. Отговора беше не, абселютно не. Защо му беше да прекара поредната нощ с нея. Тя го погледна и в очите и ясно се виждаше недоволството.
- Не, разбирам те – каза той и се усмихна за момент
- А-аз не съм го казала – погледна в земята тя
- Но си личи – каза Хари – няма нищо ще отида при някой друг
- Не остани у нас – повиши тон тя
- Сигурна ли си ? – попита момчето
- Напълно – усмихна се тя и постави ръце в джобовете си
- В такъв случай бих могъл да те изведа на вечеря – каза Хари с усмивка
- Благодаря ти, но предпочитам да остана вкъщи – усмихна се за момент Изабела
- Оо хайде де, ще бъде като едно голямо благодаря – хвана ръката и той
- Щом настояваш бих могла да дойда – усмихна се тя
Скоро спряха пред дома на момичето и тя отвори вратата широко. Хари влезе след нея и остави якето си и обувките до вратата. Последва я до хола и се хвърли на дивана.
- Гладен ли си ? – попита го тя
- Не мисля – каза той – ела тук
Момичето седна до него, а той я придърпа към себе си. Изабела винаги е успявала да сдържа чувствата си, но сякаш имаше нещо в това момче което я караше да забрави за всичко около нея, беше като негова кукла. Каквото пожелаеше той беше като заповед за нея , никой не би предположил дори самата тя, че отново ще го допусне в дома си и то за вечерта. Хари беше като силен наркотик, който те кара да го искаш пак и пак. В главата на момичето беше пълна каша, можеше ли да се довери на такъв като него или някъде го чакаха още момичета, залъгвани по същия начин. Изабела оттърси глава и погледна напред, взирайки се в телевизора
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfiction" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
