Той прокара ръка през косата ми, прибирайки един немирен кичур зад ухото ми. Усмивката му не слизаше от лицето, което ме наведена до много мисли. Той облиза устните си и за секунди си помислих, че ще ме целуне , но рязко се отдръпна от мен, а аз останах като парализирана.
- Довечера ще те изведа – каза той – ще те заведа в един хубав клуб, нека се позабавлязаме
- Не мисля , че искам – погледнах в земята
- Но, защо ? – попита той
- Не си падам по тези неща – въздъхнах
- Хей ще е забавно – повдигна брадичката ми той
- Добре тогава – усмихнах се леко
- Е тогава прибирай се – каза ми той – в 7 ще дойда да те взема
- Ами домашното ти ? – попитах го
- Остави , тръгвай – усмихна се той
Съгласих се с него и тръгнах по стълбите. Слязох пред входната врета, а Хари побърза за да я отвори. Усмихнах се , поглеждайки го
- Благодаря ти – казах – значи до 7
- Да , до 7 – усмихна ми се той, затваряйки вратата след мен
След минути вече бях пред входната си врата, ровейки за ключа. Отключих вратата влизайки бързо. Сабух обувките си и влязох навътре. Качих се в стаята си, хвърляйки ненужниите си неща а земята. Преоблякох се и реших да сляза долу. Извадих телефона си набирайки Джена, имах нужда да поговоря с някой. След сигнала, чух гласа и което подбуди усмивката в мен.
- Хей, хей кой ли е това ? – засмя се на телефона – липсваш ми момиче
- И ти ми липсваш – засмях се тихо
- Е как си ? – попита ме тя
- Чудестно – казах усмихнато
- Какъв е повода ? – ахна тя – да не би да има нещо което не знам
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfic" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
