Погледнах към момчетоо което ми зададе въпроса, чернокос добре облечен с лека усмивка на лицето. Обърнах поглед към Хари, който явно нямаше да се върне, затова реших да му освободя мястото
- Заповядай – казах, но така и не отделих поглед от Хари
- Да не би да си хлътнала по Харолд ? – засмя се момчето
- Аз ... не, не разбира се – огледах се из стаята
- Изабела нали ? – попита ме той – аз съм Зейн
- Приятно ми е – погледнах объркано
Преди да задам първия си въпрос към него, учителя влезе в кабинета и всички замълчака освен един – Хари. Смеха му ехтеше из цялата стая, което явно не хареса на възрастния човек пред него.
- Господин Стайлс, мога ли да ви помоля за малко тишина ? – погледна го строго учителя
- Съжалявам господине, госпожицата до мен ме разсейва – каза невинно той
Учителя погледна Шер, повдигайки и двете си вежди. Часа започна както обикновенно, учителя беше с гръб към нас, пишейки на бялата дъска. Кикота на Хари не утихваше, дори се увеличаваше, което накара човека със сив костюм да се обърне
- Господин Стайлс мисля, че ви предопредих – Изсъска той – ако не ви е приятно ще ви помоля да излезете
- Господине извинете, но тя ме разсейва – посочи момичето до него
- Госпожице Лойд вярно ли е ? – погледна я строго учителя
- Не – отсече тя
В този момент забелязах погледа на Хари който се устреми в нея, беше изпълнен със злоба. Не можех да повярвам,че в един така прекрасен човек може да има толкова злоба, само в погледа. Погледа на господина отново се отмести на Хари
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfiction" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
