- Не си докоснала обяда си – отбеляза Шер – какво има ?
- Нищо особено – каза тихо Изабела, вперила поглед в Хари който сега говореше с някакво момиче – просто не съм гладна
- Сигурна ли си ? – погледна я загрижено момичето до нея
- Абсолютно – каза Бела и избута салатата си настрани
Шер кимна и отново се съсредоточи в обяда си, докато Изабела изгаряше с поглед момичето до Хари. Какво по дяволите правеше, не искаше да говори с нея и веднага след това се хвърля на нова. Бела стисна ръката си в юмрук и затвори очи за момент.
- Мисля да се прибера – каза тя
- Защо ? – повдигна поглед Шер
- Не се чувствам добре – каза момичето изправяйки се
- Искаш ли да те изпратя ?
- Не благодаря – отговори Изабела
- Обади ми се когато се почувстваш по – добре – каза момичето
Изабела просто кимна и влезе в училището. Взе раницата си от шкафчето и се отправи към изхода. Правеше големи и бързи крачки, докато най – накрая не стигна до дома си. Отвори входната врата и захвърли вещите си на земята. Запъти се към стълбите и ги изкачи бързо, влизайки в стаята си. Съблече дрехите си и облече по – удобни, хвърляйки се на леглото си.
Хари постави цигара между устните си и я запали. Огледа се, но не забеляза Изабела никъде което го ядоса.
- Но мисля, че бих избрала червена рокля или нещо по – ярко, как мислиш ? – попита момичето до него
- Да добър избор – каза разсеяно Хари
- Изобщо слушаш ли ме ? – вдигна въпросително вежда тя
- Разбира се – обърна поглед към нея Хари
- Какво те попитах ? – скръсти ръце пред гърдите си тя
- Ъъъ.. – зачуди се къдрокосия – дали роклята за танците да е розова ?
YOU ARE READING
Don't let me go
أدب الهواة" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
