Съня на момчето беше прекъснат от мелодията на телефона му, който настоятелно звънеше. Хари изпуфтя няколко пъти преди да се пресегне и да вземе телефона си. Просто го постави на ухото си, без дори да има представа кой е
- Ти си най – голямото копеле Стайлс – чу се женски глас
- Моля ? – попита сънено момчето
- Не се прави на разсеян,скоро всичко ще се нареди и то в моя полза – засмя се гласа – Всички ще разберат много скоро
Преди да има време за отговор, човека от другата страна затвори. Хари отдели няколко минути за да премисли случилото се, но не му отне дълго. Момчето се завъртя на леглото си и се зави през глава. Мъхмурлука не се отразяваше добре на Хари, даже изобщо, сякаш главата му щеше да се пръсне на хиляди парченца. За негова голяма жалост не можеше да продължи съня си и след неуспешни опити се изправи от леглото и се отправи към банята. Изми лицето си няколко пъти, поглеждайки отражението си в огледалото. Очите му бяха зачервени и леко подпухнали, а устните му напукани. Не обърна голямо внимание на състоянието в което беше и побърза да слезе на долния етаж, за да провери закуската.
Колкото до сутринта на Изабела, тя беше както обикновенно. Момичето се събуди рано и оправи стаята си, направи си закуска и разлистваше учебника по история. Както винаги половината и сутрин беше минала в размисли за Хари и дали той е добре. Бела захвърли учебника си настрани и изпуфтя продължително, може би се нуждаеше от разходка, времето изглеждаше приятно. Качи се на горния етаж и облече удобни дрехи и излезе през входната врата. Улицата беше тиха докато силен глас не развали спокойствието. Момичето се обърна, шума явно идваше от дома на Хари. Вратата на къщата се отвори и самия той излезе и затръшна вратата след себе си. Изабела реши да не се замесва затова обърна гръб на сцената и продължи надолу по улицата.
- Изабела – чу дрезгавия глас на Хари
Обърна се към момчето, което сега вървеше към нея, и търпеливо го изчака. Той мълчаливо се присъедини към нея и заедно продължиха да вървят надолу по улицата. Макар че компанията на Хари и допадаше, тишината я убиваше
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfic" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
