- Да те целуна ? — засмя се Изабела — не ме разбирай погрешно, но...
- Няма да му кажа — приближи се до нея Найл и прошепна в ухото и
- Не — каза с висок тон тя
Найл я погледна в очите и се подсмихна, връщайки се на старото си място. Тя извъртя очи и скръсти ръце пред гърдите си.
- Това не е начина да спечелиш едно момиче глупако — засмя се и удари рамото му Зейн
- Каза Казанова, който от месеци не може да забие мацката с която излиза — каза заядливо Найл и отдръпна от цигарата си
- Да, да разбрахме как и двамата не можете да забивате момичета — засмя се Лиам — но мисля, че забравихте за Хари.
- Какво за него ? — погледна го Луи — сигурно задника още спи
- Не вярвам, до сега трябваше да се е обадил — въздъхна Зейн
Настъпиха няколко минути мълчание, всеки мислеше къде може да е приятеля им, но най — разтревожена беше Изабела. Може би той не беше добре заради нея, или пък и беше толкова сърдит, че нямаше да я погледне повече. Дали я мразеше ? Всяка една от тези мисли я убиваше, трябваше да се прибере и да се откъсне от компанията му за момент, щеше да полудее всичко и напомняше за него.
- Имате ли нещо на против да се прибираме ? — попита тя
- Не разбира се , и без това имаме доста домашни — каза Лиам и се изправи
- Ти сериозно ли — засмя се Найл — домашни ?
- Напълно — погледна го сериозно Лиам
- Ще си спестя коментара — каза Найл — е Изабела при мен ли ще дойдеш или ще предпочетеш скучното пътуване с Малик
Изабела отвори уста за да отговори, но секунди преди да го каже Шер я прекъсна
- Аз ще отида при Зейн — отсече бързо брионетката и тръгна към колата му — Бела ще имаш незаменимата чест да пътуваш с Найл Хоран
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfiction" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
