Изабела се замисли за момент, но не остави на въображението и да властва и реши да продължи разговора си с Найл
- Да се надяваме – въздъхна момичето оглеждайки стаята за свободно място
Забеляза Шер която вече имаше компания, един от приятелите на Хари. Изабела изпуфтя и отново започна да търси място
- Случайно да се нуждаеш от място – чу се ирландския акцент на момчето с което до преди малко водеше разговор – тук има едно
- О благодаря ти – усмихна се тя
Изабела се настани на мястото си и остави нещата си на чина. В същия момент учителя връхлетя в стаята ядосан и захвърли нещата си на бюрото
- Ще ви помоля за тишина - каза той – имам работа, надявам се никой от вас да не каже на директора, че съм си позволил да ви освободя за един час. Надявам се да бях достатъчно ясен, просто правете нещо тихо
Момичето се облегна на стола и извади телефона от джоба си. Провери го няколко пъти, но нямаше никакви съобщения или пропуснати разговори от Хари. Нещо и подсказваше, че той не е добре. Но може би това беше просто някоя от неините глупави теории, той е добре .
- Бела – помаха с ръка пред лицето и Шер – какво има ?
- Оо не нищо, абселютно нищо – подскочи момичето и се засмя неловко
- Да добре – засмя се Шер – имаш ли нещо против след училище да се помотаеш с нас
- Мм не знам – огледа се Изабела – не искам да ви преча
- Глупости приятелите на Стайлс са и наши приятели – засмя се Найл поставяйки ръка върху рамото на момичето
- Хоран внимавай – засмя се чернокосия – не вярвам, че Хари ще е много доволен да те види как я пипаш
YOU ARE READING
Don't let me go
Hayran Kurgu" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
