Повдигнах поглед , виждайки Хари пред мен . Стоях пред него като парализирана , притеснявайки се от въпроса . Не беше като би ли тръгнала с мен , но все пак ми стана неудобно . Стоях няколко часа до него , и забравих да спомена името си
- Ъъъ ... И ... Изабела – усмихнах се срамежливо аз
- Може ли да те наричам Бела ? – усмихна се срещу мен той
- Д...д...да – казах аз
- Бела , може ли да седна до теб ? – попита ме той , поставяйки обяда си на масата ми
- Д....да – усмихнах се аз
Започнах да се храня тихо , опитвайки се да дъвча нормално . Стойката ми беше изправена , а очите ми шареха из лицето на Хари . Той ме погледна и се засмя
- Имаш малко от чийзкейка на носа си – засмя се Хари
- Аз ... – огледах се срамежливо
Взех една кърпичка , почиствайки носа си . Изпъшках при мисълта , че съм се изложила пред новия си приятел . Той се усмихна , щипейки бузата ми
- Харесваш ми – намигна ми той – искаш ли след училище да дойдеш у нас , трябва ми малко помощ по история
- Д...да – усмихнах се срамежливо аз
Хари ми благодари и продължихме да се храним мълчаливо . Изражението ми беше сериозно , но от вътре умирах от щастие . Не останахме сами дълго , скоро няколко момчета се присъединиха , а с тях беше и момичето което сутринта ми помогна
- Хей брат – усмихна се едно чернокосо момче – още не си ни запознал с приятелката си
- Да , момчета това е Изабела – усмихна се Хари – запознахме се в часовете. Бела това са Луи, Найл, Зейн и Лиам
Останалите се усмихнаха , отвърнах на жеста им
- Е хора и Шер, намерих си частен учител – намигна ми Хари
- Стайлс внимавай – погледна го злобно момичето с татусите
- Хъх да, сякаш бих те послушал- засмя се той
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfiction" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
