Момичето избута Хари от себе си и скочи като попарено. Момчето започна да обикаля, но Изабела бързо му показа прозореца който водеше към двора. Хари я послуша и бързо изскочи през прозореца. Изабела оправи вида си и бързо излезе при родителите си.
- Здравейте – усмихна се тя, дарявайки всеки от тя с прегръдка – Не подранявате ли ?
- Още от вратата започваш с въпросите – засмя се майкта на момичето – Свършихме работа по – бързо, но другата седмица отново заминаваме.
- Да добре – извъртя очи Изабела – нека ви помогна за багажа
- Няма нужда мила – усмихна се баща и взимайки големите куфари
- Да не би да имаш компания – погледна към Изабела майка и
- Не ? – каза нервно момичето
- Не мисля, че тези обувки са твой – засмя се жената, сочейки обувките на Хари – нито пък якето
- О това... това са нещата на един приятел с който имахме проект – започна да лъже момичето – аа проучване за обувките, дадох му мои, а той ми даде негови, даде ми якето си защото ми стана студено в петък след училище и забравих да му го върна
- Странно – засмя се жената
- Е, ами вие как прекарахте ? – побърза да смени темата момичето
- Работа, работа и пак работа – изпуфтя майка и – нека говорим утре скапана съм от пътя, мисля да си лягам
- Да добра идея и аз ще си лягам след малко – каза бързо Изабела
Майка и просто кимна и се качи на горния етаж, а момичето остана само, въздишайки с облекчение. Бързо събра нещата на къдрокосия си приятел и се запъти към прозореца. Отвори го и огледа двора
- Хари – прошепна тя
- Да – показа се момчето
- Ето ти нещата – подаде ги тя
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfic" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
