Don't let me go

Част 27

- Това не е ли Изабела – каза Хари гледайки през прозореца на колата си

- Да тя е – каза объркано Луи

Хари спря колата си и тръгна след момичето. Тя се обърна и щом видя къдрокосия забърза крачката си

- Бела, моля те – извика той

Тя се спря рязко и скръсти ръце обръщайки се към него. Той си пое въздух и я погледна

- Какво искаш Хари ? – каза с груб тон тя

- Искам да ти се извиня, не трябваше да видиш това

- Да ми се извиниш – изсмя се Изабела – първо се държиш като задник, след това се сбиваш с момчето което за разлика от теб се оказа джентълмен, а след това ми се извиняваш. Единствения който заслужава извинение е Джейкъб

- Не ставай смешна – засмя се Хари – това копеле не заслужава нищо

- И как прецени това – повиши му тон Изабела – ако наистина си дошъл да ми се извиниш си спести думите, не искам някой да види как Хари Стайлс говори с някой под нивото му . Не знам защо въобще водя този глупав разговор.

- Просто искам да те предпазя от него – каза Хари невинно

- От него – изсмя се тя – мисля,че единствения човек от който трябва да ме предпазиш е самия теб. Знаеш ли довечера ще изляза с Джейкъб и няма кой да ме спре

След думите и тя се обърна и продължи да крачи. Хари изпъшка и потърка врата си, преди да се върне в колата си

- Довечера Изабела и Джейкъб ще излизат, трябва да отидем и ние – каза бързо Хари

- На гей среща ли ме каниш ? – опули очи Луи

- Господи не – направи погнусена физиономия Хари – трябва просто да сме там, дори да трябва да стойм в някой храст

- Ревност ли усещам – изкикоти се Луи

- Не по дяволите – обърна очи Хари – просто ако проследим него ще открием къде е и Шер

Луи се засмя, поглеждайки към телефона си.

- Да се обадя ли на момчетата или искаш мисията да е секретна – едва сдържа смеха си Луи