*** Гледна точка на Изабела ***
След думите на Хари усмивка се появи на лицето ми. Остатъка от престоя ни не беше от най – интригуващите. Хари пресуши последната си чаша за вечерта и потупа рамото ми.
- Искаш ли да тръгваме ? – погледна ме
- Да , да – изправих се
- Стайлс отново повежда – чух смеха на едно от момчетата на масата
- Моля ? – погледнах го объркано
- Исках да кажа, довиждане – засмя се той тихо
Кимнах макар че знаех, че беше просто от очтивост. Изчаках Хари да се оправи и излязохме от задименото заведение заедно. Качихме се в колата му и без да обелваме нито една дума тръгнахме.
- Е Бела, ще има ли проблем ако ти гостувам за час ? – попита ме той
- Не разбира се – усмихнах се
Хубавото в това родителите ми да отсъстваха беше, че можех да правя каквото и когато си пожелая. Щом пристигнахме и слязохме от колата, се доближих до входната врата отключвайки я. Отворих я широко за новия гост. Хари прекрачи прага на къщата, оглеждайки я. Събу обувките си, чакайки за моите упътвания. Посочих му хола, а той тръгна пред мен. Последвах го, сядайки на удобния диван . Той седна плътно до мен, вдигайки поглед.
- Е Бела допадна ли ти моето местенце ? – попита ме той
- Ъъ... да беше ... допадна ми – зачудих се за отговора си
- Познах по изражението ти, не беше доволна – засмя се леко той – явно не си свикнала на цигарен дим
- Такива места са нови за мен – казах – нямала съм повод на свиквам
- Значи си от дръпнатите ? – попита ме той – имам в предвид не си опитвала нищо
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfic" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
