- Е къде ти се ходи ? – попита я Найл – кино или може би в някой хубав ресторант или пък ...
- На тихо и спокойно място – отсече Изабела
- Хей знаеш ли Ричи от отбора по футбол прави купон днес, можем да отидем – предложи усмихнато ирландеца
- Не мисля, че е добра идея – каза Изабела
- Защо не – погледна я за момент Найл
- Не ми допада този тип „ празнуване"
- Нека отидем за малко – предложи Найл
- Не – едва не изкрещя момичето
- Отиваме за 5 минути и след това отиваме на най – спокойното място на света – направи мили очи момчето
- Да добре – извъртя очи Изабела
Найл се усмихна самодоволно карайки към дома на Ричи. Скоро паркира колата си до къщата от която се чуваше силна музика. Двамата излязоха от колата, вървейки към входа. В двора беше пълно с хора, някой бяха пиян и се търкаляха по земята, докато други се натискаха. Изабела потрепна и продължи да следва Найл до входната врата. Вътре беше пълен безпорядък, което не очарова момичето
- Отивам да си взема нещо за пиене, искаш ли диетична кола ? – погледна я Найл
- Не благодаря – потърка ръце Изабела
Найл повдигна рамене и забърза крачка към масата с напитки. Изабела се оглеждаше из стаята, надявайки се да види някой познат. Секунди по – късно тя забеляза тези кафяви къдрици, коите се опасяваше да не вижда днес. Опита се да не мисли за него и се обърна на другата страна. Момичето огледа отново, но всички лица и бяха непознати. Скоро Найл се върна и и подаде чаша с пунш.
Хари държеше полупразното си кенче от бира, оглеждайки дългите крака на момичето пред него.
- За това просто реших да не ходя, не е честно спрямо красотата ми – каза момичето отмествайки косата на другата си страна
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfiction" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
