Обърнах се, вглеждайки се в колата. Беше ми трудно да разпозная човека който стоеше там, докато не чух гласа му
- Добро утро – извика Хари – нуждаеш ли се от превоз ?
- Добро утро – казах с усмивка – ще се възползвам от предложението ти
Тръгнах към колата му, отваряйки вратата. Седнах до него, а той не реагира особено. Носеше тъмни слънчеви очила, който му придаваха мистериозен вид. Той беше съсредоточен в пътя, затова не мислех да го заговарям. Минути по – късно минахме покрай училището, но не спряхме а продължихме
- Подмина училището – погледнах го объркано
- Знам – каза съвсем спокойно той
- Предполагам ще обърнеш – казах
- Ммм не – каза той – ще те заведа на едно място
- Но ще изпуснем часове – обзе ме паника – нека просто отидем на училище и след това ще ходим другаде
- Защо си такова шубе – засмя се той – довери ми се, мама и татко няма да ти се карат, няма и да разберат
- Трудно ми е да ти повярвам, но добре – въздъхнах облягайки се на седалката
Макар че умирах за компанията му, не исках да изпускам часове. По изражението изписано на неговото лице му беше безразлично дали ще пропусне деня, или не. След известно време се замислих, къде ли отивахме. Вече бяхме напуснали града, което до една степен ме притесняваше
- Къде отиваме ? – попитах
- Любопитна си – засмя се той – ще видиш след малко
Извърнах поглед към пътя, прекратявчайки разговора. Минути по – късно Хари спря колата си край пътя, правейки ми знак да сляза. Отворих вратата и излязох.
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfiction" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
