Don't let me go

Част 25

- И това е кафенето в което попринцип всички обядват – посочи Изабела

- Хмм – огледа се Джейкъб – благодаря ти за обиколката, нека ти се отблагодаря с един обяд

- Звучи перфектно – усмихна се Бела срамежливо

- Е какво искаш да ти взема ? – попита я момчето

- Само лате – усмихна се отново тя

- Не искаш ли нищо за ядене ? – повдигна вежда той

- Не благодаря, нямам никакъв апетит – излъга тя – ще отида да седна някъде

Момчето кимна и Изабела се огледа за свободни места. Съзря едно свободно място и забърза крачката си, преди някой да я изпревари. Момичето седна удобно и търпеливо зачака Джейкъб. Не след дълго момчето се появи с пълна табла с храна.

- Еха, явно си доста гладен – засмя се момичето

- Всъщност този сандвич и картофките са за теб – засмя се той – не бях сигурен дали не си вегетаричнка, но рискувах и ти взех

- Наистина нямаше нужда – усмихна се срамежливо Изабела

- Имаше разбира се – засмя се Джейкъб

Бела отново се усмихна и си взе едно картофче. На вратата на кафенето се появиха Найл и Лиам. Найл потъркваше сънено очи, а Лиам се прозяваше уморено. Изабела сведе поглед с надеждата, че няма да я видят и просто ще я оставят да се наслади на момента

- Господи латето ти – изправи се Джейкъб – напълно го забравих

- Не се притеснявай – каза Изабела

- Просто ще отида да ти взема

- Не, недей спокойно

- Е добре – седна на мястото си той – е щях да те попитам дали довечера си свободна защото...

- Кой виждат очите ми – изкрещя Найл – прекрасната Изабела

Момичето въздъхна и се опита да се усмихна на момчето което сега крачеше към нея. Той седна до нея и се усмихна широко

- Хей Лиам брато, ела тук – помаха с ръка той – е красавице как си ?

- Била съм и по – добре – въздъхна отново той