Don't let me go

Част 23

- Трябва да си вървиш – избута го Шер

- Не не трябва – опита да я целуне Хари 

- Ако говориш за Изабела, кучката вече е с Найл – извъртя очи Хари

- Не мисля– каза Шер и се протегна за блузата си

- Би ли спряла да се държиш така и ела насам – ядоса се Хари

- Мисля, че наистина трябва да си вървиш – каза тя сочейки му вратата

- Хубаво – облече дрехите си Хари – когато решиш да спреш да се държиш като тъпа кучка знаеш къде съм

Момчето отвори вратата, след което я затръшна. Шер изпъшка и се облегна на стената. Звука от отварящата се врата се разнесе в тишината. Момичето изпуфтя

- Хари мисля, че се разбрахме нещо – извика тя – просто си върви

Гласа и отекна в тихата стая, така и не получи отговор. Тръпки побиха цялото и тяло, но мисълта че момчето се шегува с нея я окуражи да се изправи и да провери какво е намислил. Тя открехна вратата на спалнята си бавно и се огледа. Входната и врата беше отворена широко, но нямаше и следа от къдрокосия и приятел. Тя плахо излезе от стаята и преглътна

- Хари не е смешно – извика отново тя, затваряйки входната вратата

Но от Хари нямаше и следа. Момичето извъртя очи и се обърна за да отиде в спалнята си, но се блъсна в някой. Тя бавно повдигна поглед и силен писък излезе от устата и

...

Найл паркира колата си пред дома на момичето.

- Е сега мога ли да получа целувка за лека нощ ? – усмихна се той

Момчето отвори уста за да каже нещо, но Изабела вече беше излязла от колата му. Момичето застана пред вратата си и се обърна за да се увери, че той вече е тръгнал. Погледна към дома на Хари и забеляза, че той стой на верандата си. Бела вдиша няколко пъти след което тръгна към него. Изкашля се и привлече вниманието му

- Добър вечер принцесо – усмихна се той

- Как така си сам ? – седна до него тя

- Не съм сам, ти си тук – ухили се момчето

- Ъъъ да – каза Изабела отмествайки немирен кичур от косата си зад ухото

- Е как прекара вечерта си ?

- Не мисли, че лесно ще си затворя очите за това което става– погледна го момичето

- Какво става ?

- Държиш се странно с мен, сякаш ме отбягваш

- Аз ? – засмя се Хари – така ти се струва, просто съм леко настинал

- Да и затова прекара спокойната си вечер на някакъв глупав купон, с евтината ти дружка с пола която приличаше повече на колан.

- Лол, някой май ревнува – побутна я момчето

- Бляк – направи погнусена физиономия Изабела

- Ооо да забравих, вече си хвърлила око на Найл – засмя се отново Хари

- Престани – обърна очи тя – отново смени темата

- А...

Хари беше прекъснат от звука на телефона му. Момчето извади вибриращия телефон от джоба си и погледна нервно екрана, но скоро установи че не е нищо сериозно и изключи звука му

- Няма ли да вдигнеш ? – попита го момичето

- Шер е – каза студено той – явно се е сетила за ъъ... домашното ъъъ ...по алгебра

- От кога хората се консултират с теб за домашните ? – повдигна вежда Бела

- Принципно съм доста сериозен и добър ученик – намигна и Хари

- Сериозно – изсмя се силно момичето

- Напълно – засмя се момчето

Изабела се засмя и погледна белия си часовник, който стоеше на лявата и ръка. Вече минаваше 12.

- Мисля да се прибирам, става късно – изправи се тя

- Никога не е късно скъпа – изхвърли цигарата си момчето

- Както и да е – извъртя очи момичето – лека нощ

- Лека нощ принцесо – намигна и отново момчето

Момичето пресече улицата и закрачи към входната си врата. Хари проследи всяко едно нейно движение, и лека усмивка се прокрадна по лицето му. Телефона му отново иззвъня, той вдигна без дори да провери кой е

- Да

- Милия Стайлс не може да стой далеч от любимата – засмя се момичето срещу телефона

- Пак ли ти – извъртя очи момчето

- Не бъди груб, знам че ти липсвах – изкикоти се тя – ново правило, винаги вдигай телефона на приятел в нужда, никога не можеш да бъдеш сигурен, че този приятел не е в голяма беда

След поредния кратък разговор, тя затвори и остави Хари объркан. Секунди по – късно момчето скочи като попарен и включи телефона си. Бързо набра Шер и зачака нервно надявайки се всичко да е наред , но така и не получи отговор...