*** Гледна точка на Изабела ***
Остатъка от деня ми мина в размисли какво оправдание да измисля за понеделник. Това беше първата ми лоша проява в новото училище, заслужаваше си да измисля нещо смислено. Беше петък вечер, за това направих пуканки и се разположих на дивана. Едно от любимите ми неща бяха кино вечерите, макар че предпочитах да са с компания. Превключвах каналите с едната си ръка, а другата беше заровена в купата с пуканки. Изведнъж се чу звънеца, което ме накара да подскоча. Беше късно затова предположих, че е глупава шега и не обърнах голямо внимание, но шума продължаваше. Изправих се отивайки до вратата, отворих я леко оглеждайки човека пред мен. На верандада ми стоеше Хари, който се подпираше на вратата.
- Хари ? – погледнах го
- Липсваше ми – каза той гледайки в земята
Усетих мириса на алкохол идващ от него, тогава осъзнах, че беше пиян.
- Какво правиш тук ? – попитах го
- Дойдох да те видя – повдигна глава той – мога ли да вляза
- Пиян си – казах – по- добре се прибирай
- Не искам – засмя се той – дай ми шанс
- Добре влез и без това едва стойш на крака – предложих му
Той само поклати глава. Помогнах му да съблече якето си, а след това и да стигне до хола. Той седна на дивана оглеждайки ме. Чак сега имах шанс да видя лицето му, очите му бяха зачервени, а косата му беше разрошена повече от обичайно
- Не можеш да се прибереш в това състояние – казах му
- Права си не мога – засмя се той – може би тази вечер ще имаш компания, тъкмо ще ми покажеш стаята си
- О не не – погледнах към дивана – това ще е единственото нещо на което ще правиш компания
YOU ARE READING
Don't let me go
Fanfic" Избрах да обичам, вместо да живея. Избрах него,макар и той да ме срина до основи. Единственото чувство което изпитвам е болка... Болка и нужда... Нужда да бъда до него... Той беше тайна, която не успях да разгадая ... Научих го да обича, а той ме...
