Вампирска любов

Глава 4

 - Ехооо?!!- провикнах се през вратата. 

 - Влизаай!- обади се Сам, а кучето й веднага дотича при мен.

 - Какво толкова важно имаше, че трябваше да ми го кажеш точно сега... тук?

 - Съвсееем нищо. Просто исках да се видим "на четири очи" сега, за да ти кажа, чe другия месец... заминавааам!

  - Браво на теб!! Много се радвам. Когаа ще... се върнеш?

  - Спокойно! Няма да те оставя да пиеш портокалов сок сама- ще остана  там само седмица. 

  - Чудесно! А сега какво ще правим?

  -Да вдигнем един портокалов тост? А после можем да поиграем видео игри. Какво ще кажеш след това да си направим пижамено парти?

  - Добре, но трябва да се прибера вкъщи за да взема малко филми, музика, видео игри. и най- важното 2 кутии портокалов сок и малко Jack Daniels.

 - Отивай! Ще те чакам довечера!! 

Прибрах се вкъщи и реших да нахраня Мър преди да го сложа в клетката и занеса при Сам.  Взех пари и излязох на пазар. Накупих портокали, банани и две бутилки Jack Daniels. После влязох в мола да си купя нова пижама естествено и храна за Мър. След 3 часа пазаруване най-сетне бях готова за партито довечера. Беше страшно изморително. Прибрах се вкъщи извадих всички видео игри и филми натъпках ги в един сак заедно с дрехите, пижамата, алкохола и плодовете.

Грабнах си чантата облякох си якето, взех клетката в която Мър лежеше и ме гледаше жално, заключих вратата и излетях. Докато "летях" надолу по стълбите видях Итън с едно момче. Може би му беше приятел? Не знам, но отиваха в неговият апартамент. Докато усмисля Итън ме погледна после сви поглед след което отново ме погледна, когато видя, че и аз го гледам ми се усмихна топло.  Обичам хора, пълни със смисъл. Такива, че когато ги погледнеш, не знаеш какво да очакваш. Ходеши загадки. Парадокси. Такива, които могат да накарат кръвта ти да кипне или да замръзне само с един поглед. Такива в чиито очи се крият много истини, стига да можеш да ги видиш. Хора, мисълта за които не те оставя да спиш нощем. Които карат сърцето ти да бие светкавично, макар и да не знаеш защо точно. Обичам ги и светът има нужда от повече като тях, защото, нека си признаем-няма по-отегчаващо и често срещано нещо от това да си просто скучен и... сив. Той радваше очите ми подобно на бяла лилия, сред поле през май, покрито с цветя, подобен на една лилия, от която не е по-бял снега, по-висока от другите, но навела своята ароматна главица. Той радваше очите ми опияняваше душата ми. Макар и да го познавах от вчера.