Вампирска любов

Глава 23

След час или два Антоан си тръгна, а ние тримата отидохме в неговия апартамент защото в моя беше пълна бъркотия. Той извади зеленчуци от хладилника, а аз отидох да му помогна.
- Измий това!- каза той, подавайки ми зеленчуците. След това наряза лука и доматите и се посегня да вземе някаква подправка от последния рафт.
- Защо си направил толкова рафтове щом не можеш да ги стигаш?- попитах,кикотейки се.
- Не се смей! Ела тук!-каза той, посочвайки разстоянието между себе си и кухненския плот. Аз се придвижих и застанах пред него.
- Сега ще те повдигна, трябва да вземеш подправката в червеното бурканче. - каза той хващайки ме за кръста. След товя ме повдигна, аз взех в ръце бурканчето с подправката, а той ме свали долу. Това беше "Уау" !! Не можеше ли да го направи по лесния начин-да придърпа стол от кухненската маса, но не... той явно предпочиташе да изтъкне колко е тренирал.
Подадох му подправката и се отправих към хладилника, от където трябваше да взема яйца. Разчупих яйцата и ги разбих в купа-по негови нареждания.
- Хей, гълъбчета какво готвите? - попита шеговито Сам,задавайки се към нас.
- Не знам, специалитета е на готвача-аз само помагам.-казах аз с усмивка, гледайки към Сам.
- Специалитета е кръстен на нас - "Адитън" - каза той, обвивайки ръка около врата ми, придърпа ме към себе си, след което ме целуна по лявата буза. Сам се направи, че не е видяла и отвори хладилника. Итън премести тигана от печката и разсипа в чиний мистериозното ястие. Миришеше страхотно и нямах тъпрпение да го опитам. Взех прибори и занесох до масата ястията, Сам се настани, аз налях "Розе" в чаши и им подадох по една чаша, след което седнах и вкусих ястието. Беше страхотно, по-невероятно нещо не бях вкусвала някога. След вечерята приготвена от Итън, решихме да си тръгваме. Беше вече твърде късно. Утре трябваше да изчистим целия апартамент на Итън, да напазаруваме, да наредим масата и той да сготви защото е истински виртуоз в кухнята. Общо казано имахме страшно много работа, а трябваше да поканя и нашите на тази вечеря. За да се запознаят приятеля ми и родителите му.
Целунах Итън продължително прокарвайки пръсти през косата му

- Чао, утре когато се събудиш ми се обади!- казах му.
- Чао, сладкишчето ми! - каза той, целуна челото ми за довиждане и след това ни изпрати до вратата. Влязохме в нашия апартамент, а там беше пълен хаус, всичко беше с главата надолу, и за връх на всичко Мър и Мишка лежаха..... на дивана, който беше не както го оставихме. Целия в лиги и навсякъде имаше петна- добре, че беше кожа и лесно можеше да се изчисти. Сам се зае с тази задача докато аз изкъпя животните, сприятелили се след дългото стоене сам сами в апартамента. Излязох мокра от глава до пети. Сам беше изчистила дивана, стоеше готова да даде храна на Мишка и Мър, след това ги повика да играят. Отидох да почистя килима и кухненския плот, тъй като бяха целите покрити с мръсотия. След като изчистих започнах да прибирам дрехите от химическото. Добре че Сам си беше вкъщи, че да вземе дрехите. Аз не се бях сетила. След като прибрах дрехите казах на Сам да прибере обувките в шкафа и да избърше рафта с гримовете. Аз грабнах хавлия и влязох да се къпя.
Събудих се късно, Сам беше станала и беше приготвила кафе. Кухненския прозорец беше отворен, а тя седеше на дивана и гледаше сутрешното предаване.
Придвижих се към кухненския плот, грабнах чашата с кафето и отпих. Седнах до Сам и вдигнах краката си на масичката.
- Какво гледаш?- попитах, прозявайки се.
- Някакво глупаво сутрешно предаване. - каза тя, поглеждайки към мен.
- Какво ще правиш днес.- попитах
- Ами мислех да се помотаем ама вие с гълъбчето си имате друга работа. - каза тя, усмихвайки се.
- Сам, съжалявам много-обещавам утре да се мотаем където поискаш... без Итън и Антоан.
- Добре, приемам!- каза тя.- А казах ли ти, че мама и татко са си купили нова кола и старата остава за мен?- каза тя с усмивка до уши.
- Какво?! Ама това е страхотно, най сетне ще можем да използваме шофьорските си книжки.
- Мхм, страхотно е! Хайде утре да обикяляме наоколо. Пътува ми се!
- И на мен! От кога не сме пътували някъде заедно? Може би от миналата година.
- Значи утре ще станем рано и ще тръгнем в някоя посока, просто така... на някъде. Това ще бъде нашия ден.
- Ако искаш дори можем да останем някъде за няколко дни. Сега не работя, мога да си го позволя.
- Съгласна съм, но ще издържиш ли без Итън?
- Ако не мога ще му се обадя да дойде през полувината на нашата почивка.- казах, смеейки се на Сам.
- Няма лошо.- каза тя, смеейки се.
- Помогни ми да си избера рокля за довечера!-помолих, запътвайки се към гардероба и занесох всичките си рокли при нея в хола. Избрахме заедно рокля в два цвята отгоре беше бледо синя, а надолу падаше ефирна черна част разкрояваща се до коленете.
- Тази е идеална! - каза Сам бутайки ме да се завъртя.
- На същото мнение съм и никога не съм носила тази рокля. Не знаех къде мога да облека такава.- казах с усмивка оглеждайки се в огледалото
- Въпреки всичко, страх ме е, Сам. Първото впечатление е важно за мнението.
- Адриана, не се притеснявай, не може винаги всичко да е по мед и масло. Дори и да не те хареса знаеш какво мисли Итън за теб. Той те обожава, би направил всичко за теб. А след години, ако се стигне до деца, на господин де Смит няма да му пука особено, ще обича внуците си и предполагам за тях ще бъде най- добрия дядо, а това за теб ще е най- важно. Разговорът ни беше прекъснат от звъна на телефона. Беше мама... мама!!! Бях забравила да й кажа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- Ало, мамо?!
- Здравей скъпа, можеш ли да говориш?
- Да, кажи!
- С баща ти пътуваме към Лион, той искаше да храниш гълъбите му, а аз да поливяш градината. Ходи когато ти е удобно, имаш ключ, а храната е до камината.
-Добре! - казах, затваряйки телефона.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- Така, Сам... ще трябва да ме закараш до таткови.
- Не ми се става сегаа. - каза тя, поглеждайки ме
- Няма ли да дойдеш? моля те, хайде!
- Добре де, добре! - каза и изхвърча със светкавична скорост в спалнята и излезе облечена, подхвърли ми ключовете и се обу. Аз слязох, отключих колата и влязох вътре. Сам се качи до мен, усили радиото и отвори всички прозорци плюс люка. 20 мин минаха като 2. Паркирах колата пред вкъщи и отворих портата. Сам грабна храната и отвори вратата на гълъбите. А аз се погрижих за цветята. След като нахранихме и прибрахме гълъбите заключихме вратата и тръгнахме обратно към вкъщи. Отново 20 мин път. Бяхме усилили радиото гласа на Бионсе оглушаваше колата ,а ние повтаряхме някой от фразите в текста на песента.
Граченето ми беше прекъснато от телефонния звън, отново този телефон. Беше Итън, чудех се каква ли беше причината господин Ревнивецът да се е сетил днес за мен. Точно по това време, може би ме е търсил у дома и не ме беше открил.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-Къде си, Адриана? - попита тихо, но усещах, че е напрегнат.
- На булевард Распай съм.- отговорих предпазливо, чакайки реакцията му.
- Какво правиш там?- зачуди се.
- После ще ти обясня. - казах, пуснах високоговорителя и сложих телефона на поставката.
- Добре, побързай имаме само няколко часа да приготвим вечерята- не забравяй, Адриана!
- Обещавам до 20 мин съм при теб. - казах му, защо звучеше толкова суров... това не ми харесваше. - Обичам те! - повторих за не знам кой път, доближавайки екрана с пръст за да затворя.
- Чакай малко.... какво????!?! - очуди се той. - Къде каза, че се намираш? На Распай? Чуваш ли се какво говориш? Как ще стигнеш за 20 мин до блока... пеша? Ще дойда да те взема.- каза припряно, обхванат от параноя.
- Не, не Итън! Със Сам съм, с колата й. Не се тревожи!- казах, бързайки да затворя преди да се е сетил за нещо друго.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- Хаха, той няма да издържи. - разсмя се Сам, хващайки се за челото