Вампирска любов

Глава 24

Започнах да разчиствам масата, Итън взе бутилката с вино и влезе в спалнята. Занесох мръсните съдове в мивката и изтърсих покривката, мислейки за онзи вик от спалнята. За какво ли се бяха скарали? Аз ли бях причината?  Побързах да вляза в спалнята, той стоеше на земята, облегнал глава на леглото.
- Какво ти е? -попитах, сядайки до него на земята. Той отмести ръка и я постави върху косата си, след това обърна глава и втренчи погледа си в мен.
- Какво ли не ми е.-каза, присвивайки  очи.- Страх ме е да не нараня някой, Адриана.  Винаги се ужасявам при мисълта, че мога да ти сторя нещо лошо. Аз не съм човек... не се държа нормално.-  отмести погледа си и сложи ръка на свитото към гърдите си, коляно.
- Какво се случи, какво те кара да мислиш така? - попитах го и вперих погледа си в лицето му.
- Щях да ухапя баща си....щях да го ухапя, след това му посегнах, Адриана. Аз съм чудовище.- каза, свивайки юмрук и го допря до земята.
- Итън, чуй ме! Аз не се страхувам от теб, имам ти пълно доверие, ти не би ми посегнал. - казах, полагайки ръка на коляното му.- Какво стана тук преди малко?- попитах го твърдо.
- Баща ми каза, че не те харесва... каза, че не сме един за друг и че ми бил избрал момиче. Някакъв негов колега имал дъщеря, била много хубава и възпитана. Обикалях из стаята преди да чуя това. Тогава се вбесих, първата ми реакция беше да се доближа с онази светкавична бързина, хванах го, щях да го удоша, наведох де към врата му, долових божествената миризма. Когато усетих какво съм на път да направя се спрях. Повдигнах ръка... спрях я на сантиметри от лицето му. След това се обърнах, ударих стената и извиках " По дяволите татко!" Това беше всичко.  - каза той, пристисна устни. Взираше се дълго в земята. След това се обърна, допря устни до челото ми загледа се в лицето ми отдалечи се и се изправи.
- Знаеш, че те обичам нали? - попита - Баща ми не е променил нищо. Той не е способен да промени чувствата ми към теб. - каза, доближавайки ме до себе си.
- И аз те обичам, не искам да вършиш глупости заради мен. Знам, че с баща ти не се разбирате, но не искам да ставам повод за кавга.- казах, обвих ръце около врата му и устните ни се допряха в целувка. Помислих си за разговора с майка му. Намеците бяха приключили преди да станем гаджета. Защо вече не намеква? Харесваше ми. Реших този път аз да го направя и плъзнах ръце към копчетата на ризата му. Откопчах първите две, той ме повдигна от земята и ме сложи на леглото и прекъсна целувката.
- Адриана, недей! - каза той, гледайки ме право в очите. - Страх ме е да не ти сторя нещо.- поясни. Спрях се. Знаех, че го е грижа. Това нямаше да продължи дълго. Заедно с моите намеци, щях да го накарам да го направи. Исках го!
- Май е по-добре да тръгвам, утре трябва да стана рано. - казах, изправяйки се.
- Защо не спиш при мен? - попита ме той. Засмях се. Защо пък не?
- Защо съм ти?- попитах, смеейки се.
- Моля те, остани... искам да те чувствам до мен.- каза той, обхващайки лицето ми с длани. Продължавах да се усмихвам.
-Добре, ще отида да взема нощницата си. - казах, гледайки реакцията му.
- Чакай, ще ти дам нещо от тук. Ще ти бъде ли удобно с моя тениска? - попита, усмихвайки се. Беше видимо радостен, че съм решила да остана да спя при него.
- Естествено, че ще ми е удобно. - казах, прегръщайки го през кръста- както прави той. Той извади дълга бяла тениска от мека материя и ми я подаде.
След това извади потник  и долницето от нощница с което спеше. Аз се огледах наоколо, реших да намекна желанието си и тръгнах да свалям роклята пред очите му. Той седеше на леглото, отвреме навреме извръщаше очи и се подсмихваше.
- Помогни ми! Не мога да сваля ципа.- погледнах го, повдигайки вежди.
- Знам какво правиш.- каза, доближавайки се. Допря нос до косата ми, след което разкопча ципа, надигна роклята ми а, аз останах по бельо. Усещах погледа му по цялото ми тяло, обърнах се към него, той седна отново на леглото, съсредоточавайки погледа си към мен.  Облякох тениската усмихнах му се дяволито и седнах на леглото . Последва и неговото преобличане, следях всяко негово движение докато не облече и потника. Легнах на леглото. Взех телефона си и написах съобщение на Сам, че едва ли ще се прибера. Той легна до мен, обгърна тялото ми с ръце и зарови нос в косата ми,а след това ме целуна близо до ухото и остави лицето си там- на края на възглавницата ми. Аз оставих телефона на нощното шкафче и се обърнах с лице към него, зарових го в гърдите му, обвих тялото му в прегръдка и така съм се онесла, не усетих кога съм заспала.  Събудих се от алармата беше точно 4 часа откъснах се от прегръдката му и тръгнах да се обличам. Сетих се, че не съм си оправила багажа. Навлякох роклята, обух се. Усещах погледа му. Обърнах се.
- Добро утро, красавецо! - усмихнах му се и започнах да свивам косата си в небрежен кок.
- Добро утро, красавице!- отвърна ми с усмивка. - Тръгваш ли вече? Остани още мъничко! - смръщи вежди.
- Тръгвам, Итън. Трябва да си приготвя багажа, не е готов. Искахме да тръгнем в 5, но не знам дали е възможно. Сам ще се цупи отново. - казах, навеждайки се към него и го целунах за довиждане. - Не забравяй да ми пишеш, да ми се обаждаш иииии да.... това е!- казах на тръгване.