Вампирска любов

Глава 2

Аз се поизплаших, но бързо след това дойдох на себе си.

  - Здравейте!- поздравих, подканвайки ги да влязат

 - Добре дошла! Харесва ли Ви обстановката?- попита възрастният господин.

 - Да, невероятен квартал! Наоколо не спокойно, но пък има и предимства. Ни във всеки малък квартал би могъл да видиш Айфеловата кула. Страхотна панорамна гледка.- похвалих апартамента

 - Позволете да се представя! Аз съм Джо Харис и съм собственник на съседните два апартамента. А това е Итън- кандидат собственник на единият от апартаментите- апартамент № 106. 

 - Добър ден!- поздрави ме " онзи тип", усмихвайки се. - Ако мога да попитам за вашето име?

 - О, разбира се! Аз съм Адриана. Моля, говорете ми на "ти"!-помолих. Може би просто от любопитство, и двамата се завъртяха към огромния прозорец, навярно да се убедят за красотата на гледката.

 - Желаете ли кафе? - попитах премахвайки кашоните от стъклената холна масичка.

- Ще опитаме кафето ти.- каза Итън, усмихвайки се.

        Докато аз направя кафето Итън и г-н Харис огледаха добре всичко върху рафтовете и секцията. Г-н Харис бе добър човек на вид, явно умееше да се разбира с всички. А аз останах доволна от този разговор тъй, като научих името на загадъчното момче.  Когато кафето беше готово го сервирах на малката масичка за кафе и се настаних на таборетка до прозореца.

 - На колко си години Адриана?- попита г-н Харис

 - 21.

 - Къде си живяла преди това? 

 - Отраснах тук. В предишното си жилище. Какво да кажа - чудесен дом, там бяха всичките ми спомени. Но пораснах и реших да се изнеса и да започна самостоятелен живот.