Вампирска любов

Глава 26

Върнах се на мястото си, седнах, сведох глава- опитвах се да не издавам какво се е случило. Сам ме загледа, аз вдигнах глава, погледнах я, усмихнах се и замълчах. Отидох до масата с напитките, отворих си бутилка уиски и си налях. Горчивината на бадемовия вкус на напитката направи объркването и разочарованието ми по-поносими, отпих отново, но този път не свърши работа. Настаних се отново на мястото си, Сам вече се забавляваше, а музиката оглушаваше целия къмпинг и заглъхваше когато се срещне с вълните, морския бриз издигаше хартиените фенери, които пускаха децата на къмпингуващите на плажа, като накрая ги поваляше някъде неочаквано, точно както Итън правеше с мен в момента. Накрая от тях оставаше само разкъсан, обгорен лист оризова хартия и осем бамбукови пръчки. Потъвах в мисли, за случая днес, за Итън. Отдалечих се от лагерния огън, търсех нашата каравана. Отключих и седнах на леглото, извадих телефона си и му позвъних. Никакъв отговор. Позвъних още веднъж, отново никакъв отговор. Опитах се да запазя самообладание, но не успях, захвърлих телефона си на пода, а аз потънах в сълзи.

-Каква глупачка съм, наистина съм много глупава...-изрекох през сълзи.- Адриана, стегни се и направи нещо!- казах си, избърсах лицето си с ръка и се наведох да взема телефона си. В този момент Сам нахлу вътре. 

- Къде се губиш? Хайде идвай да танцуваме, изпусна бавния тан...-замлъкна, поглеждайки лицето ми.- Плакала ли си?- попита, повдигайки брадичката ми към лицето си. 

- Не, стига, не е важно, върви да танцуваш!- казах й, извъртайки се рязко назад.

- О, напротив, никъде няма да ходя-искам да ми обясниш какво има!-сопна се тя и ми подаде чашата си с водка.

- С Итън се скарахме по телефона, затвори ми и сега не ми вдига. Исках да му обясня какво се е случило, но.... не ми позволи. Всичко стана по моя вина- сама съм си виновна, трябваше още в началото да му обясня. - ядосах се на себе си, изпих на екс съдържанието на чашата и гръмко я оставих на масата.

- Спокойно, успокой се, напиши му СМС ако не успееш да говориш с него, но не оставяй нещата така. Станало е в момент на гняв, той съжалява-сигурна съм. - успокояваше ме Сам

- Аз пък не съм обедена, ако съжаляваше, може би щеше да ми вдигне, за да успея да му обесня. - подсмръкнах и отключих отново телефона си, намерих името му в телефонния указател и се запътих към слушалката, но се спрях, отказах се...  Ако ми няма вяра, ако мисли че бих му изневерила и не осъзнава грешката си... може би, не е нужно да му звъня отново. Изключих телефона си. - Върви, Сам, забавлявай се с Алекс! Аз ще погледам телевизия и ще си лягам, не съм в настроение за танци- казах й, усмихвайки се. Опитвах се да й покажа, че съм добре, че може да ме остави сама и да отиде да се забавлява.