Вампирска любов

Глава 20

Тръгнах с бърза крачка към кафенето, притеснена и объркана. Чувството на тревога и притеснение се сливаха в трето чувство- срам. Беше ме срам, от мен самата. Това се случваше за пръв път. Може би е заради Итън. Как може за една вечер, човек да направи толкова глупости?
Кръвта ми кипеше, а в момента в главата ми се мотаеха идеи как да се извиня на Итън за снощи, но може би, по-голямата част от мен не искаше да му казвам и думичка. Колебанията ме обзеха, но се примирих, че ще се наложи да се извиня. Скоро вече бях наблизо, а притеснението се увеличаваше с намаляване на разстоянието. Отворих рязко вече отключената врата, а пред мен на бара седеше Итън, гледайки ме с най-странния поглед който бях виждала.

- Добро утро! - измънках

- Добро утро и на теб!- каза студено той, гледайки към вратата която се отваряше.

- Хей, добро утро и на двама ви!- провикна се онази червенокоса, раздразнителна жена, която се правеше, че ме харесва.

- Добро утро! - отговорихме в един глас с Итън.

- Какво ви става днес, не сте в настроение?- каза нервачката, гледайки любопитно към Итън.

- Нищо подобно, дори сме в чудесно настроение. - отговори й присвивайки очи Итън.

- Точно така. - казах аз

- Добре, хора тогава да започваме. Имам куп задачи:

Първо, ще трябва да отидеш в склада и  да преброиш останалите напитки след което, да отчетеш броя в тази тетрадка. - каза ми остро тя подавайки ми огромна тетрадка и химикалка.

 Второ, ще трябва да запишеш колко броя ще поръчаме защото утре е петък, а в неделя всичко трябва да е тук. Итън отговаря за бара, нека ти каже какво ще му е нужно, а ти запиши и неговите продукти. - заповяда "господарката".

- Добре, започвам веднага.- казах тихо и смирено слагайки си престилката.

Започнах да броя касите с кола и останалите напитки бяха някъде около 53 общо, щеше да се наложи да поръчаме поне още 5 касетки за тази седмица. Или всъщност, по-добре да поръчам повече. Въведох броя на останалите напитки в гигантската тетрадка, която едва се задържаше в ръцете ми, след което записах и колко броя трябва да бъдат поръчани в петък. И най-сетне можех да изляза от склада.

- Итън, какво ще ти трябва?- попитах гледайки третрадката. Проверявах да не би да съм изпуснала нещо.