Вампирска любов

Глава 14

   - Ще тръгваме ли? Или се отказахте?!

-Ти чуваш ли се какво говориш, че как ще се откажем от купон?

-Не знам може пък да сте размислили.

- Не се надявай-няма да се отървеш от нас.

-Тръгваме ли?

-Да.

Качихме се в такси и тръгнахме към клуба.

- Добър вечер г-не! Карайте към "Rex Club"!

-Добър вечер г-це!

След около 15мин пристигнахме  пред клуба.

-Колко Ви дължим г-не?-попита Итън

- 10 евро г-не.

-Аз ще платя.-каза Итън

Влязохме вътре, а там ни чакаха група момчета. Четири момчета. Това не беше изненадващо. Поканиха ни да седнем, скоро бяха дошли дори още не бяха поръчали.

- Добър вечер! - поздравих.

- Добър вечер, заповядайте!- каза соящото в ляво до мен момче.

- Итън, очаквахме те сам.- учуди се чернокосо момче измервайки ме с очи. 

- Е, нали ми казахте, че мога да доведа някой? Какво се чудите. Няма само вие да идвате с компания! Адриана, запознайте се това са Даниел, Кевин, Дейв и Крисчън.

- Приятно ми е! Адриана. Това тук е приятелката ми Сам.

- Здравейте! Искате ли нещо аз ще ходя да поръчам?- попита любезно Сам.

- Обичайното за мен - отговорих й аз.

-  Едно уиски.- отговори Итън

- Ние не искаме нищо момичетата ни поръчаха.- каза Кевин

 - Момичета??? - помислих си

Пет минути след като Сам изчезна се появиха 3 великолепно изглеждащи момичета.

-Уоу! Итън довел си компания? - учудено попита синеоката блонди

- Да, ето я пред теб жива-не е от восък. Запознайте се!

- Адриана.-усмихнах се аз

- Здравей ,Адриана- Аз съм Шейли това са Кейт и Кортни-промърмори болндито оглеждайки ме. 

Тогава се появи Сам. 

- Това е приятелката ми Сам.- казах й усмихвайки се.

След 15 мин дойде DJ и пуснаха хубавата музика. Момичетата са добри танцьорки, готини и ми допаднаха като компания може да излизаме вечер след работа. Момчетата също са готини може би предчувстваха нещо между нас с Итън, сигурнто е има нещо, но не се го обявили (или поне аз така мисля). Прекарахме си страхотно естествено си тръгнахме късно това е характерно за нас със Сам, оказа се, че и Итън обича партитата. Легнах си в 4:30 със замисъла да стана ако е възможно в 10:30 за да се приготвя за плажа... не съм забравила, че утре е Вторник. Бях капнала от умора-толкова танци цяла вечер. Не, че не съм свъкнала де, това си е нормално.

Събудих се малко трудно в 10:40. Успях да се облека. А Сам явно беше си легнала по-късно, тъй като беше приготвила раницата със всичко което обикновено взимаме когато ходим на басейн. Побързах да я събудя за закуска, каква ти закуска-почти е време за обяд. Изядохме набързо по 2 кифлички с портокалов сок, аз излязох от апартамента да почукам на Итън да излиза вече, а Сам търсеше плажното масло и слагаше кифлички в  чантата за по-късно. Този път Итън ни покани да се качим в неговата кола-бяло BMV - не знаех, че въобще има кола, да не говорим за това, че е BMV- любимата ми марка. Явно родителите му са богати. 

Пристигнахме, а на мен не ми се искаше да сляза от колата. Разположихме се на шезлонзите и скочих във водата, след малко две ръце се обвиха около кръста ми-помислих че е Сам, но.... не беше тя, а Итън. Изненадх се, треперех, смразих се-стоях в обятията му и не смеех да мръдна. Вдигна ме на врата си-странно, защо се държи така?! Не се стърпях и извиках.

-Итън!

-Какво пак? Не ти ли харесва?- попита ме усмихвайки се той.

-Защо го правиш?

-Защото го искам например?!-разсмя се той.

-Ще ме изтървеш, Итън.

- Спокойно не съм кльощавият ви съученик с който сте се подигравали в гимназията.

- Не съм го казала.

-Да, но го намекна.

-Не съм.

Сам стоеше на 50м от нас и ни се смееше, но въобще не беше смешно.

- Притеснена си, Адриана. Защо?

- Не съм.

- Притеснена си! Ако не си защо трепериш на 35 градуса? Да не би да си болна?

- Не, Итън не съм.

Разкрита съм! Как се очаква от мен да не съм притеснена в предположение, че изненадващо, просто ей така защото иска ме вдигна на врата си??? Вероятно наистина му става нещо? Да видим какво ще стане утре-на работа сме. Ходи ми се някъде и тази вечер, но по-късно за около 1-2 часа за да успеем да се наспим.

След малко Сам ни извика и ни връчи по един шейк. Стояхме един срещу друг забучили погледите си един в друг. Гледахме се, през цялото време-непрестанно.   Естествено Сам ни виждаше, разбираше какво се случва и реши да проговори.

- Хайде, пийте по-бързо и да влизаме.

- Аз съм готова, хайде! - побързах да кажа.

Влязохме само двете, този път Итън стоеше отвън и ни гледаше. Аз също го гледах. След малко той изчезна, изпари се. Нямаше го никъде.