Вампирска любов

Глава 8

Скоро след пристигането на Итън купонът започна.  В Париж явно купоните се претупват тъй като съм гледала по американските филми че "Партито започва едва в 0:00".  Към 21ч. вечерта прехвърлихме от безалкохолни към алкохолни напитки. Донесоха ни пиците, стигнаха за всички, но се наложи да ходя до магазина на следващата пресечка за алкохол. 

- Адриана, ще отидеш ли да ми направиш чаша кафе??- каза Итън

- Ама ти май, наистина много си се напил.

Той не можеше да се държи на краката си, а искаше кафе... не че кафето ще му помогне да изтрезнее напълно.  

- Итън! По- добре иди да поспиш!!

- Не, искам кафе! Ще остана до края на партито.

- Отиди да поспиш и без това не можеш  да се държиш на краката си. 

- Не! Вкъщи няма музика и няма кой да ми сервира храна.

- Ще пратя някого. Отивай!  

- Искам ти да дойдеш.

- Ама... аз... не... мога! Няма да стане! Пък и каква е разликата- който и да е все ще ти пусне музика и ще ти сервира храна!!

- Има разлика, но само аз я усещам.

 Тогава разбрах че той също изпитва нещо към мен. Както и аз към него, това е хубаво. Но какво да направя не мога да оставя Сам тук-сама да изпраща гостите.  Искаше ми се да отида, не бях виждала апартамента му, но стига мечти няма да отида! аз не съм от лесните момичета-една пияна нощ и веднага в неговия апартамент, НЕ!

- Не!! Ела ти, моля те! 

- Казах, че няма да стане!

- Добре, инат! 

-Кой? Аз ли съм инат, кой настоява да отида в апартамента му въпреки че тук има 50 души, които чакат да им сервирам?? 

- Да, ти си инат!  

- Отивай си! Не искам да те гледам пиян тук!- та на мен не ми се занимаваше с пияни инати, готини-съседи по които съм хлътнала сериозно. Ама както и да е!!  Той си отиде, а аз останах на партито да изпратя гостите и... признавам голям инат съм. Ходеше ми се, но не ми се губи битка с пиян по думите му разбирам хлътнал по мен "мъж", който все още държи на това някой да му сервира. Все едно той не може да си вземе нещо от хладилника... или там каквото има. Разчистих навсякъде и стоях будна заради това до към 5:30ч и после го ударих на сън. Спах до 18:30ч. Между другото майка ми е права, че нищо не може да замени нощния сън- дори дневния.  Тогава реших да се приготвя за понеделник, тъй като ще се наложи отново да си търся работа, дори в големия град трудно се намира хубава работа. От съвсем скоро съм на 18, но вече ми е трудно. Хубавото на това да си на 18 или 19 и нагоре е, че ако сгафиш с нещо никой няма да ти чете конско. А това си е истинска награда за хилядите пъти в тези17г през които си зависил от родителите си, а те непрестанно са ти чели конско за нещо, тъй като си била много твърдоглавво дете-бързащо да порастне и естествено да избяга от дома на конското. И така де! Да се върнем на темата. Чувствах се някак длъжна да отида да видя какво се случва с него.