Вампирска любов

Глава 16

Е, след като сам изхвърча от апартамента с Итън останахме сами... перфектният момент да разбера какво му стана изведнъж.

- Хеей, кой филм ще гледаме??

- Не знам.

- Знаеш ли всъщност не искам да гледаме филм.

- Но, защооо??

- Ами... знаеш изглежда като среща, останахме сами. Даа изглежда като среща.

- Е, й??  Никой няма да ни види?!

- Така ли??? Ами когато Сам се върне?

- Тя няма да дойде тук.

- Дали? Щом забележи че ме няма ще дойде.

- Добре, значи... не искаш срещаа.-каза той и се обърна към гардероба.- Излез!

- Но... защо, какво...

- Просто излез!- прекъсна ме той- Ако не искаш да гледаш как се преобличам разбира се.

- Охх, добреее!- излязох и отидох на дивана, след известно време Итън се появи с един страшно широк анцуг, сива тениска и горнище, дори си беше разрошил косата... Защооо какво има предвид???- Хеей?! Какво по дяволите е това??

- Нашата НЕсреща.- отговори подсмихвайки се. - Добрее, какви филми харесваш??

- Ужаси, комедии и романтични. Защо питаш??

- Е, ще гледаме драма.

- Но... защо тогава ме попита за любимите ми жанрове??

- За да не гледаме тях. Просто е! Ще правим обратното на това което правят хората на среща.

- О, чудесен план.- искаше ми се да му кажа: понякога логиката ви е толкова трудна за разбиране а понякога просто сте предсказуеми. Но се сдържах.

- Е, отивай да се преоблечеш като за НЕсреща!

- Да!! Веднага се връщам!

Отидох си вкъщи, прерових гардероба и измъкнах 3 анцуга 1 син... страашно сладък, 1 сив... не толкова, 1 червен ... идеален за НЕсреща. Беше ми широк и маалко дълъг... само малко.  Потърсих си тениска, намерих черна с някакъв бял надпис на нея взех горното и отидох при Итън.

- Е, сега може ли да отидем някъде??

- Ами филма?- изненадано попитах аз

- Той може да почака!

- Добре, къде отиваме??

- Хайде да отидем в "При Джон"??

- Какво??

- Да, чух че е ново заведение за бързо хранене. Правят "Американски бургери" собственикът е американец.

- Добре! Хайде!

Докато вървяхме на там започна да става студено, имах чувството че вървях с часове. Облякох си горнището за да се стопля.

- Какво има? Да не би да ти е студено??

- Да.- Тогава Итън хвана ръката ми. Ох това чувствоо!!

- Боже мой! Ръката ти е ледена. Май наистина ти е студено. - той продължи да стиска ръката ми докато не влязохме в " При Джон"- с американските бургери.

- Нали нямаше да е среща?- попитах аз

- Е, не е среща.

- Тогава защо стискаше ръката ми през целия път???

- Защото ти беше студено и се опитвах да те стопля?

- Тогава благодаря!