Вампирска любов

Глава 19

Вървейки към дискотеката, се съсипвах вътрешно. Непрестанно мислех за това как той се откъсна от онази прегръдка и избяга, беше толкова бързо, толкова внезапно просто не знам как се случи. И истинския въпрос беше "Защо?". Сякаш не виждах света около мен. Само тази картинка се явяваше пред очите ми. Никой не продумваше, не знам защо. Може би защото дори и да бяха казали нещо, нямаше да ги чуя? Малко преди да се блъсна в електрически стълб, Сам ме извади от мислите ми.

- Адри, чу ли за убийството в Монмартър?

- Какво убийство?

- Ами, убит е мъж на около 30години, засега не могат да установят извършителя, но предполага се, че е животно тъй като аутопсията показва, че не е от сърце, нито от болести, няма следи от нараняване. Убит е докато се е разхождал в гората по тъмно. Така казаха по новините, но не знам дали може да се вярва на предположения.

- Ами определено не, но какво друго ще е. Не може да е естествена смърт. Човекът е само на 30г.-усъмних се

- Може да е от онезии, по филмите... как им се казваше?- пошегува се Антоан

- Вампири?!! Хаха, може би. - засмя се Сам.

- Черен хумор... по- добре недейте!

Но аз бях твърде съкрушена, не ми беше до никакви шеги. А тази смърт е наистина странна-заинтригува ме, но дори и да искам не мога да разбера нищо докато не стане публично достояние.

Пристигнахме в клуба. Виолетовата светлина ни обгърна, а музиката звучеше все по-силно и по-силно в ушите ми. Сам се опита да ме разведри не веднъж. Но явно това с дискотеката не се получи, а аз съвсем не се забавлявах. Тъкмо започнах да си правя илюзията че се получава нещо, нещо малко, но напълно достатъчно. Но явно не, тези илюзии сложиха своя край днес. За това можеше да ми помогне само алкохола. По принцип не си падам по него, но в такъв случай, чувала съм, че е успокояващ. Седнах на бара, и поръчах отново от онова уиски... Jack Daniel's с лед и така отново и отново, чаша след чаша, докато явно не съм се напила. Повече не помня, дали не съм направила нещо глупаво.

Събудих се в 6 от звъненето на алармата със страшно главоболие, трябваше да ставам за работа. Телефона ми не спираше да звъни. Появяваха ми се известия от социалните мрежи в повечето от които изобщо не знаех, че имам регистрация и накрая... просто от любопитство и заради нетърпимата болка реших да проверя, защо се появяват. А това което видях, беше... ужасно.

- Саам, къде си??- извиках

- Охо, палавнице, как си?!! Да не би да чувстваш главоболие??

- Разкажи ми, какво по дяволите, стана снощи?? Аз ще се приготвям за работа.

- Какво да стане не знам как от третата чаша те хваща, но беше напълно пияна, да не би да не помниш?!!

- Ъм, не... щом те питам.

- Първо говореше несвързани неща, после реши, че ще се регистрираш в сайтове за запознанства, а след това напълно изперка. Писа на Итън хиляди неща... въпреки, че ти казвах да не го правиш. После реши, че искаш да биеш Антоан, а Итън пристигна към 4ч, ти напълно беше пияна и общо взето мина зле.

- Какво?? Писала съм на Итън??

- Да, но да не би, да смяташ, че останалото е нормално?- каза Сам, навирайки телефона в лицето ми.

- О, боже мой!!- изпищях отегчена. А чата ни беше в окаяно състояние.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ В чата ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Адриана: Хей, секси!!?? Защо не остана поне да почистим и да подредим?

Итън: Какво ти става? Добре ли си?

Адриана: Какво трябва да ми става, за да ти пиша??

Итън: Нищо, просто това "Хей, секси!!??" ми говори, че си пияна. Може би, си сомнамбул пишеш ми в 3ч сутринта. Когато, би трябвало да спиш, защото утре отново сме на работа.

Адриана: Защо не се позабавляваш? Ние сме в подземната дискотека след кафенето.

Итън: Значи си пияна? На колко по-точно чашки си?

Адриана: О, сладък, не знам!

Итън: Добре идвам след малко.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

- О, боже мой! Какво ще правя.- разтревожих се

- Нищо. Ще отидеш на работа без да закъсняваш.- отговори Сам, подавайки ми якето. - Чао! Приятна работа!- каза тя затваряйки вратата след мен.