Вампирска любов

Глава 22

Вратата се отвори пред нас, а ние влязохме вътре. Там ни посрещна охраната на болницата.
-Хей Итън, приятно ми е да те видя отново тук. - поздрави го русокосия охранител, потупвайки го по рамото.
- Приятелка?- попита го синеокият брюнет оглеждайки ме от глава до пети.
- Да, това е гаджето ми.- отговори му той.
- Влизайте.- каза русокоското въвеждайки ни вътре.

Сигурно стотици хора работеха там. Имаше десетки кабинети, лаборатории.
- Май не им допаднах, а? На кой би му допаднало момиче, което отива да се запознае с майката на гаджето си в този вид?- казах посочвайки тялото си.
- Хм, аз пък мисля, че им допадна- щом те пуснаха.- засмя се.
- Така, така... много смешно!- погледнах го укорително.
Качихме се по ескалатора, аз заровичках в чантата си в търсене на поне малко гланц или някакъв грим. Едва когато се качихме горе намерих гланца за устни, който търсех. Замахнах бързо и нанесох гланца по устните си. Щом вдигнах поглед видяхме табелката на вратата близо до ескалатора на нея пишеше "Ана Колер-главна сестра"
- Не си ми казвал, че е главна сестра.- казах му обръщайки се към вратата.
- И аз не знаех...
Почукахме на вратата след което обаче не последва нищо. Може би беше излязла. Итън извади от дънките телефона си и набра номера на майка си.
- Мамо, къде си сега??- попита я от телефона не се чуваше нищо, но можех да предположа, че му обяснява къде се намира. -Идвам след малко.-потвърди той след което се запътихме към изхода. След 10 мин пристигна автобус 15775, който ни взе от гарата и ни закара до квартала в които живееше семейството на Итън.
Те имаха красива голяма къща с прекрасна градина, напомняше ми на тази на майка ми. Отворихме малката дървена порта и влязохме в двора, след което позвънихме. Вратата се отвори, а зад нея стоеше майка му.
-Итън, здравей! Как си миличък? - попита тя с притихнал глас.
- Какво ти е мамо?- попита разтревожено хващайки я за рамото.
- О нищо... просто грип.- успокои го тя.- Влизайте!-подкани ни -Приятно ми е аз съм Ана!- каза тя, хващайки ръката ми.
- Приятно ми е Адриана! Казах, поклащайки ръка.
- Итън, това приятелката ти ли е? - попита
- Да мамо, тя ми е гадже. Дойдох да я запозная с теб. Тя твърде много се притесняваше за срещата, тъй като не я оставих да се гримира...- поясни той, слагайки чаша пред себе си.
- О, защо... не се притеснявай толкова-аз не харесвам натруфените гримове.- каза майка му с усмивка до ушите.
Аз бях твърде притеснена и отговарях само с усмивка, типично за мен.
- От тук ли си, Адриана? Къде живеят майка ти и баща ти?
- Да, от тук съм. Мама и татко живеят в Монпанрас.
- Чудесно! А те какво работят?-попита тя.
- Мама е главен счетоводител на La Roche Posay, а татко е адвокат.- заразказвах.
- Това е чудесно! Трябва да ни запознаете.- обърна се тя към Итън.
- Да, разбира се!- каза Итън на майка си -Но дори  и аз все още не ги познавам.-каза той, обръщайки се към мен, присвивайки очи.
- Това е по моя вина...- разсмях се - От скоро сме заедно и не съм го запознала с родителите си. - Поясних на майка му.
- Мисля, че сте чудесна двойка. - каза тя усмихвайки се до уши.
С Итън се усмихнахме и се спогледахме.
- Ние ще тръгваме, мамо. - Каза той на майка си, поглеждайки ме, докато изпиваше последната глътка от съдържанието на чашата си.
- Довиждане, г-жо де Смит!- казах усмихвайки се.
- Ана... просто Ана.- каза тя прегръщайки ме. -Довиждане, Адриана!
- Чао, мамо! Утре заповядайте на вечеря с татко у дома.
- Ще се радваме и Адриана да е там!- каза тя докато слагаше ръка върху рамото ми.
Итън отвори вратата и ме хвана за ръка след което ме поведе към онази дървена портичка. Вървяхме към спирката когато той ми зададе въпроса който явно много го притесняваше - " Все пак кога ще ме запознаеш с вашите?". Това беше може би доста сложен въпрос.
- Не знам... може би хм... най вероятно.
- Недей, недей! Ясно е, че не можеш да отговориш сега. - каза той, навеждайки поглед
- Мога. Искаш ли утре през деня да отскочим до тях? - попитах, насочвайки погледа си към него.
- И още как!- ококори очи, усмихвайки се
Щом стигнахме до спирката, там спря същият син автобус 15775 и ни взе от дребния квартал. Откара ни отново до спирката до болницата, а оттам хванахме автобус 17552 ни върна до Монпанрас. Тръгнахме от спирката към къщи с бавна крачка, сетих се, че нямам никаква храна за Мър и че последно Сам трябваше да се грижи за него. Видях животински магазин наблизо и помолих Итън да влезем.
- Добър ден!- поздравхме -Търсим котешки консерви и като цяло котешка храна. -поясних.
- Да, имам от консервите на "Gold cat" и от тези на "Vivicat"- предложи ни магазинерката. Купихме от двете марки, тъй като ни бяха непознати.
- Довиждане! - казахме на излизане.
Бяхме почти до блока, а слънцето направо ни изгаряше.
- Днес сигурно сме извървяли поне 10 километра.- казах докато отварях вратата на входа.
- И аз съм на същото мнение.- разсмя се той. Когато асансьора ни отведе до нашия етаж, позвънихме на вратата на моя апартамент. Оттам се показа Сам заедно с онзи мазник Антоан. А Мър спеше на дивана свит на топка.
- А ти какво правиш тук?- попитах го
- Дойдох ви нагости.- съобщи подигравателно, след което последва укорителен поглед от моя страна. Съблякох палтото си и оставих обувките си настрана. Отидох зад плота и сложих котешките консерви в хладилника. Итън ме последва и седна на дивана. Антоан замълча, а след това попита:
- Хей, Итън къде ходихте?
- Млъкни, чернокоско!!! - изръмжа му Итън.
-Оооу, някой май е ядосан. - каза Антоан повдигайки вежди.
Отидох, седнах до Итън и му подадох чаша вино.
- Какво ти е?- попитах полагайки глава на рамото му.
- Нищо, само не ми харесва идеята, че трябва този идиот да идва тук.
- Ей, спокойно... скоро си тръгва. Нека прекара малко повече време със Сам.- шепнех в стремежа си да не чува Антоан
- Добре, добре!!! Само не искам да ми говори, да ми се пречка, или да се вре навсякъде...Всъщност не може ли да отидем в моя апартамент?- попита
- Може, но нека все пак да не оставяме Сам сама с него. Това би било наказание за всеки нормален човек, който е принуден да остане с него повече от 5 мин.- казах аз след което избухнахме в смях.