Вампирска любов

Глава 6

След един дълъг сън се събудихме към 11:30ч. Облякохме се и изпихме по едно кафе с мляко, поднесено с бисквити. Решихме след закуска да отидем в парка да поспортуваме. Обичахме да ходим там, а точно днес и времето беше на наша страна. За мое щастие и Итън беше там. Не знаех нищо за него-освен това, че ме привлича. Всичко е различно привличали са ме доста момчета, но това е просто-различно, когато го зърнеш сърцето ти затуптява така, всякаш ще изскочи от тялото ти, така всякаш до сега е било в клетка и току що е успяло да се измъкне от там. Аз не спирах да го гледам, а той просто играеше. Явно Сам забеляза, че го гледам по-продължително време и започна да любопитства.

- Кой е мъжът удостоен с честта ти да го гледаш?

- Моят нов

-Има ли нещо което не сш ми споменала??

- Не, напротив...как можа да си го помислиш?

- Хей, виждам как потъваш докато го гледаш, а знаеш ли какви са му очите?

- Зелени! - извиках аз осъзнавайки, че това беше капан и се разкрих.

- Знаех си... мен не можеш да заблудиш.

- Какво знаеше, не съм влюбена в него. Или по-точно не знам дали съм влюбена в него.

- Адриана, забелязва се от един километър. Аз ти говоря нещо, а ти само поклащаш глава и не отделяш поглед от него. Как искаш аз да не разбера.-каза тя хвърляйки му погледи.

-Стига, ще види, че го гледаме.

- Нека види, нали все пак не беше влюбена.

- Не съм казала това. Просто не знам дали наистина изпитвам нещо към него. Или това е просто... примамливо усещане.

- Сто на сто има нещо. - усмихна се подигравателно Сам .

Може би наистина е така, или може би това е просто една илюзия. След 20 мин тичане решихме да си починем малко и седнахме на една от скамейките на близо до футболното игрище. Той беше тамно аз се правех, че не го забелязвам. Докато със Сам си говорехме усетих нечий дъх зад себе си. Досетшх те кой може да е има едно момче от бившата ми гимназия, което често има фантазии с мен. Може да е той. И когато реших да му зашлевя един... Разбрах, че е той...Итън...

-Здравей Адриана!

- Какво правиш тук?

- Реших да върна старата форма, много се поотпуснах. - отговори ми чоплейки нещо в ръката си.

Аз му отвърнах просто с усмивка.