Вампирска любов

Глава 17

- Добър ден!- поздрави усмихнато сервитьора

- Добър ден! - отговори му Итън.

- Избрахте ли си нещо?- заинтересувано попита той

- Да, за мен един "Chicken burger" и "Fanta".- отговорих му аз

- А за мен....един екстра дълъг "Cheese burger". отговори Итън и погледна сервитьора

Пристигат след малко!- отговори усмихнатият. През това време в неловка тишина чувахме само минаващите около нас автомобили и пискливото гласче на репортерката от телевизионния канал, която говореше за разгорещената война в Сирия. Толкова силно мразех това момиче, защото винаги- абсолютно винаги когато съм в настроение. Тя. Тя ми го разваляше. С Итън се загледаме в нея и започнахме да недоволстваме и да молим сервитьора да смени програмата, но беше несполучливо. На всякъде, просто навсякъде беше едно и също. Съсредоточеното ми търсене на нещо различно по телевизията в ресторанта беше прекъснато от гласа на Итън.

- Разкажи ми за себе си!- започна той - Искам да се опознаем.

- Длъжна ли съм да го правя?-казах му гледайки го подозрително

- Къде мислиш да продължиш образованието си? - попита без да отговори на въпроса ми

- Длъжна ли съм да искам да ти кажа всичко това? - попитах отново. Разговорът ни беше прекъснат от явно винаги усмихнатият сервитьор(понякога дори си мислех, че му има нещо).

- Ти решаваш, Адриана. - присви очите си той и захапа току що пристигналия бургер. Реших, че може би трябва да му отговоря.

- Мисля да уча медицина.

- Чудесен избор, какво точно в медицината си се насочила да учиш и практикуваш?

- Сърдечна хирургия.- усмихнато му отговорих

- Не те ли плаши кръвта? Мислех си, че си като останалите момичета, които познавам.

- Значи си в грешка. Аз не съм като другите трябваше да си го разбрал. А сега ти. Разкажи ми за себе си.

- Не сме приключили с теб. Имам още въпроси.

- Хайде, задавай!

- Ами за родителите ти... за тях не знам нищо.

- Какво точно искаш да знаеш??

- Ами поне имената им.

- Елизе и Филип.

- Страхотни имена- впечатли се той.