Вампирска любов

Глава 3

-Толкова бързо мина времето. И реших да се изнеса.

- А скоро ходила ли си да видиш родителите си?- попита ме г-н Харис

- За съжаление не, ходих преди около 3 седмици, но това е доста време- почти месец.

- Да, за жалост.  

- Мисля, че ще се зарадват, ако отидеш и ги видиш днес.- внезапно се провикна Итън.

- Добра идея!- усмихнах му се аз

        Няколко минути по-късно Итън и Джо си отидоха. Явно имаха по-важна работа от това да висят вкъщи. Тъкмо се приготвях да тръгвам, когато телефона ми позвъня. Беше приятелката ми Сам, чудя се за какво ли ми се обаждаше. Взех телефона и излязох от вкъщи.  Вдигнах телефона, а отсреща Сам се провикна

- Човееееек, трябва да дойдеш бързооооо! Незнаеш какво разбрах.

- Какво си разбрала?

- Ще видиш, но първо ела!!

- Добре, но първо трябва да отида до мама и татко. След около час...два съм при теб.

- Ще те чакаам! Нямам търпение да ти разкажа какво стана снощи.

- Какво е станало?

- Ще разбереш когато дойдеш!- каза ми тя и затвори телефона.

Това момиче може да ме подлуди, не знам какво толкова има да ми казва, но от реакцията й разбирам че, е станало нещо невероятно и нямам търпение да го чуя. Току що стигнах дома на мама.

- Добре дошлаа! От доста време не си идвала да ни видиш! - провикна се мама от кухнята и влезе в дневната цялата изцапана с брашно, явно пече нещо вкусно. Трябва да разбера какво е!

- Какво печеш там?

- Нищо особено- кекс. Какво съвпадение от любимия ти е, но не знаехме, че ще дойдеш.

- Къде е татко?

- А,той ли? Забута се някъде в двора. Ако искаш иди провери.

Аз се затичах към двора и точно там го зърнах. Беше седнал на скамейката с чаша кафе в едната и цигара в другата ръка.

- Кога дойде?- попита ме иненадано татко.

- Преди малко.

- Добре значи все пак реши да дойдеш да ни видиш.

- Отдавна не съм идвала, а не живея толкова далеч.

Татко наистина се зарадва. Идеята на Итън  беше чудесна. 

- Как е в новият апартамент? Защо заряза старата си квартира?

- Амии... Не знам как да кажа. Беше твърде шумен квартал, съседите бяха много шумни- еда успявах да науча за изпити. 

- Добре си решила. А как са сегашните съседи?

- О, за г-н Харис ли? Много любезен човек. Новият собственник не говори много но предполагам, че също е любезен. Той ми даде идеята да ви нагостя днес.

- Браво! Чакаш съседите ти да ти кажат.

- Оставям те. Ще ида да видя какво прави мама и ще тръгвам. Че трябва сда се прибирам, още не съм прередила нещата си, а и после трябва да отида до Сам.

- Добре отивай.

Задоволих глада си с малко шоколадов кекс. И веднага казах на мама за Итън. Времето мина страшно бързо и се наложи да си вървя.

- Довиждане мамо!

-Чао!- каза ми мама с усмивка на лицето и ме изпрати до вратата.

Сега се налагаше да бързам да отида до Сам.