Вампирска любов

Глава 21

- А сега, мислиш ли да ми кажеш какво ти става? Или това беше просто театър?

- Не, не беше театър. Сядай, ще ти донеса нещо за ядене.-каза той докато гледаше към прозореца.

- Не съм гладна, казвай бързо.- извиках аз

- Не те питам?!!- озъби се. Сякаш не искаше да говори, беше притеснен и уплаха се четеше по лицето му. Той отиде в кухнята ровеше в шкафовете като куче в калта. Накрая намери каквото искаше, и затръшна вратата на шкафчето. Рязко отвори вратата на черния хладилник и извади синя кутия с незнайно съдържание. Дойде до масата, след което бавно остави салфетка върху която постави вилица. Извади съдържанието на синята кутия и го сложи в чиния след това ми я донесе. Боже мой!!! Това е кекс?? Да не би да се е опитал да направи кекс??

- Яж!- каза присвивайки настървено очи. Реших все пак да го опитам.

- Мм, ти ли приготви това??- попитах със съмнение

- Да, харесва ли ти? - усмихна се

- Да. - погледнах го - Сега кажи какво става с теб, не променяй темата!!!

- Така, мисля че си дойдохме на думата... ъммм от към седмица съм доста странен знам.

- Да, забелязах- да не би да си слагаш пудра???- разсмях се докосвайки бузата му.

- Не, точно това е странното.- каза той показвайки ми врата си.

- Ела!- каза ми. Това звучеше някак странно, просто едно ухапване, вечер... Раната беше достоверна с тази от филмите, но на мен все още не ми се вярваше.

- Възможно ли е?- попитах изплашено

- Явно да....... спокойно, не се плаши нищо няма да стане.

- Какво да правя сега?? Може би вече искаш да ме убиеш... знам голямата ти тайна и т.н??

- Не, не нищо не мога да ти направя... особено сега.-каза той докосвайки косата си.

- Сигурен ли си?- казах и се изправих

- Напълно. - отговори уверено. Поисках да погледна отново,но той не ми разреши.

-И сега какво? Това има ли лечение?

-Предполагам, че не?! Не знам, не съм сигурен.

-Ще можеш ли да живееш нормално или ще трябва да ти отворя вратата, за да изчезнеш някъде в гората??- попитах вкарвайки доза смях.

-Той ме погледна укорително и посочи с очи чинията с кекса.

-Не мога да ям повече.-казах побутвайки чинията.

-Какво ще правим сега? Вече разбра всичко, какво предлагаш да правим като напълно нормална двойка?

-Предлагам да си потърсим работа... като безработна двойка.-засмях се.

-Докато вървяхме по Шанс Елизе реших да звънна на Сам.

-Хей, вече официално сме двойкаа!!!!

-Хей!!! НАИСТИНА???

-Мхм. Ще говорим пак по-късно. Отиваме да търсим работа- не знам къде. Пътеводител-Итън. Чаооо!!!- извиках докато затварях телефона, обръщайки се към Итън.

-Хей, хм къде всъщност отиваме?-попитах

- При майка ми.-отговори той хвщайки ръката ми.

-Ще ме заведеш там?- попитах. - В този вид?

- Нищо ти няма. Изглеждаш чудесно, прекрасно, невероятно точно както винаги!- каза ми извивайки устните си в усмивка.

- Много ме успокои, чудесно!!! Ще ме заведеш в този вид, при майка си, а аз да нямам дори червило?

- Да, точно така. Мама винаги е казвала, че гримовете са за да поправиш несъвършенствата си. В твоя случай, те не трябва да се използват...ти си съвършена! - каза той увивайки пръстите на ръката си около моята.

- Сигурно майка ти не мисли така, но...

- Не е важно кякво мисли майка ми. Веднъж на 1000 години ще я помоля за нещо, не може да ми откаже този път.

-За какво ще я молиш? И защо аз трябва да присъствам?

- Ще те запозная с нея, не се притеснявай за нищо останалото си е моя работа.

-Щом казваш...
Стигнахме до спирката където щяхме да вземем градскияя транспорт. Автобус 17552 се забави, но въпреки това успяхме да стигнем до болницата.
Пред нас се откри гигантската сграда на голямата частна болница. Виждаше се от далеч. Автобус 17552 спря близо до сградата. Ние с Итън се измъкнахме от него и тръгнахме напред към сградата.