Вампирска любов

Глава 7

Тогава сърцето ми се разтуптя, а аз се изчервих. Всичко вътре в мен пламна, изригна като вулкан. Той си тръгна без да каже нищо. Чувах го. Имаше чувство за хумор. Бих дала всичко да усетя пак този затаен дъх близо до мен, да чуя отново гласа му, а той да изрече отново името ми. Точно така! Малко преди да си тръгна го повиках.

- Итън!- ирекох плахо името му.

- Какво?- попита ме той.

- Исках само да ти напомня, че днес вкъщи има парти и ти си поканен на него, да не забравиш.

- Няма да изпусна партито в твоя апартамент, спокойно.- успокои ме той и ритна топката, която бяха му подали останалите момчета. 

Аз се изчервих и тръгнах към вкъщи. Със Сам трябваше да подготвим това парти. Не й бях казала за него, но сега беше време да й кажа. Беше мой ред да правя парти. 

-Какво парти?- попита изненадано Сам.

-Партито което обещах  да направя. Ще ми помогнеш ли? 

- Ама естествено.

- Благодаря ти!! Сега да тръгваме, че имаме доста работа трябва да накупим доста безалкохорни напитки, алкохол, да поръчаме готова храна-пица за по-бързо, да приготвим музиката. Не е лесно да направиш парти. Забравих, че трябва да си купим и нови рокли видя, че и Итън ще дойде на партито. Ние трябва да се открояваме.

- Добре! Да отиваме да поизчистим, после ще излезем на пазар.

- Добре! Но какво ще кажеш първо да отидем на пазар, ще ни трябват препарати за пода.

- Хайде, тогава какво чакаме!

Отидохме на пазар накупихме доста плодове, нужния алкохол, безалкохолни напитки в повече, поръчахме някъде около 50 пици. Не знам дали ще могат да ги направят цял ден. И дойде ред на роклите.

- Ммм, искам нещо дълго с една презрамка и  цепка до бедрото.

- Хмм, аз пък искам нещо късо, но не прекалено късо, елегантно и изчистено.-каза Сам докато разглеждахме в пълен с рокли магазин.

-Да ви помогна ли с нещо?- попита продавачката, тя беше млада елегантно облечена красива жена.

- Да, моля! Търсим си рокли, довечера ще има парти.

- Какви точно? Дълги, къси, цвят?

- Предложете ни и от дългите и от късите, цветът няма значение.

Продавачката ни даде няколко модела, и от късите, и от дългите. Роклите които предложи на мен бяха красиви, точно както ги исках, но една от тях се отличи. Синя, влачеше се елегантно по земята, с една презрамка, с цепка до коляното-ИДЕАЛНА! Купихме я. Сам си избра елегантно изчистената черна рокля, стоеше й невероятно. И я правеше красива дори без всички паети, или украшения. Оставаще да изберем бижута. Отидохме в една евтина бижутерия. Купих си страхотно колие, наподобяващо сребро. А Сам си купи колие, наподобяващо златно с перли. Можеха да се съчетаят с роклята.

Прибрахме се към 15ч и трябваше да започваме с приготовленията. Изчистихме целия апартамент докато слушахме музика, биехме се с парцалите, гонехме се ама така беше по-забавно. Започнахме да окрасяваме апартамента с балони, подготвихме музиката и гостите започваха да идват. Итън беше в съседния апартамент, но явно, че смяташе да дойде последен. Или поне така си мислех аз. 

- Къде е онова момче?-попита Сам.

- Не знам, може би ще закъснее. - отговорих и аз, но не исках да се случва.

- Добре, отиди да видиш какно искат гостите, а аз ще посрещна останалите.

Отидох да извадя безалкохолните напитки на плота, за да може всички да си взимат без да ме викат през 10 мин. И отидох да помогна на Сам. На партито бяха поканени 40 души. Но можеше да дойде и още някой. Например някоя от съученичките ни да доведе гаджето си?!

- Добър вечер!- поздравявах гостите.

- Настанявайте се!- казваше им Сам.

Най- сетне се появи Итън с една червена роза. Не беше облякъл нещо спецално само дънки и риза. Обичайното за момчетата. Въобще не се изненадвам. Единственното нещо от което се изненадах бе червената роза, която той носеше в ръката си. Когато я видях изтръпнах. Той се приближи към мен, видях усмивката му. 

- Червената роза е за красивата дама организирала партито.- каза той с усмивка на лице.

- Добре дошъл! Влизай!- казах му аз взимайки розата. 

- Леле, момиче, това момче е невероятно.

- Нали? Как му е хрумнало да ми подари роза? И то от любимите ми рози-червените. 

- Не знам, но не го изпускай!

- Дори не мога да си го помисля, идеше ми да го целуна когато ми подари розата, или поне да го прегърна. Но не става така лесно.