Вампирска любов

Глава 25

Усмихнах се, знам че това за нея е ново, тя не смята любовта от пръв поглед за реална-както и аз. Това което чувстваш в началото е само подсказка, че може би това е правилното момче. Мислите ми бяха прекъснати от телефона, който иззвъня.

-Здрасти, бебче! Пристигнахте ли?-въодушевено попита Итън
- Здравей, Итън! Да, преди половин час.- отговорих весело
- Чудесно! Как пътувахте?-заразпитва
- Пътя беше лек, бързо стигнахме.- побързах да отговоря
- Ти кара ли?-продължи
- Разбира се, но към края. - допълних
- Настанихте ли се вече?- любопитстваше
- Да, оправяме багаж.- продължих да отговарям на въпросите му - Запознахме се с един готин тип.
-Хмм, интересно...- усетих напрежение, усмихнах се и продължих
- Казва се Алекс.- ухилих се дяволито
- ... Хубаво име. -подтисна се Итън
- Как е при теб?- смених темата
- Търпи се...мисля да излизам след малко.- заразказва
- И с кой, ако не е тайна?-полюбопитствах
- Ами ако е?-засмя се
- Пак ще ми кажеш!!-троснах се.
- С компанията-знаеш...-замлъкна - Ще затварям, обичам те!
- И аз те обичам, чао!- затворих и се засмях. Сам ме погледна,повдигайки вежди.
- Какво?- пита
- Итън само мъничко изревнува - засмях се
- И от кой?-рече, хвърляйки сака си в гардероба
- От Алекс, казах му за него. Реакцията му беше "Хмм, интересно"
- Ахам, без подробности,а? - засмя се.
-Той рядко ме ревнува, а на мен ми харесва да го прави.- подсмихнах се. -Накъде ще ходим след като свършим с багажа?
- Не знам. Като за начало трябва да отидем до магазина защото...съм гладна.

След като приключихме с багажа, се запътихме в търсене на магазин. Огромна тълпа се беше струпала до една барака буквално на метри от входа на магазина. Загледах се за миг, но Сам ме откъсна от мислите ми и ме задърпа към магазина. Купихме всичко което ни трябваше за домашна храна и се наредихме на касата зад жена с плачещо дете. Жената смутена, се опитваше да го накара да спре, с целувка, с думи, с прегръдка. Опитваше се да го успокои, но то така и не спря. Дойде и нашия ред, наредихме всички продукти на подвижната лента. След като сметката беше готова, аз извадих портмонето си и подадох петдесетачка на жената на касата.

- Каква е тази тълпа в близост до онази барака?- попита я Сам.

- Не сте ли чули? Из цяла Франция са разпространени някакви ужасни животни, хранещи се с човешка кръв, като пиявици са. - със Сам се спогледахме, направихме се че не знаем нищо,платихме и излязохме.
-Дали това са онези животни?-попита Сам
-Може би. -отговорих й, отвътре ме глозгаше мисълта дали това не е Итън и подобнитд му. Тръгнахме към караваната, Сам отново се задълбочаваше в изследователски мисли, следваше пътя на логиката, но...истината е, че такава в нашия случай няма. Мислите нахлуваха една след друга в главата ми, чоплеха нервите ми и ме караха да полудявам. Не издържах, излязох от караваната и се обадих  на Итън.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- Хей, Итън! Как си? - попитах разтревожено, полудяла и оглозгана от ужасяващи мисли.
-Добре съм, бебче, какво има?
- Къде се намираш в момента?-попитах с лека подозрителност
- В мола съм, какво става? Звучиш ми напрегната.
- И съм, Итън. Да си правил нещо нередно тази сутрин?
- Нередно? Като например?!
-О, моля те, знаеш за какво точно говоря.
- Не те разбрах. Нищо нередно не съм правил. Точно преди час излязох от апартамента.
-Трябва ли да се тревожа?
- Не, а аз имам ли повод за тревога? Разкажи ми какво се случва!
- Онова, така да го наречем-животно, което нападна преди месец 4 човека в Париж е стигнало и до тук. Жертвата е момче на 14г от града. Случило се е близо до нашия къмпинг.
- Вампири?-прошепна тихо, така че да не могат странични хора да чуят.
-И аз това си мислех.
- Добре, бебче, ще разпитам. Обади ми се ако има нещо ново около този случай. Въпреки, че полицията едва ли ще намери нещо по него. Случаите на такива убийства се потулват и остават в архивите.
- Все още не схващам как става всичко това.
-И не ти трябва. Ако искаш някой ден мога да те въведа в нещата? - каза той
-Считам го за обещано.-казах, затваряйки.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Влязох вътре, Сам готвеше. В главата ми още се въртяха шантави мисли, но бях една идея по-спокойна.
-Ммм, мирише чудесно. Какво е?
- И аз не знам все още.- засмя се Сам - Би трябвало да е беконово роло, но да видим какво ще се получи.
- Дай да ти помогна със соса!
Беше 19часа. След като ядохме със Сам излязохме да се разходим из къмпинга. Сетихме се, че на плажа се забавляват след здрач, така че решихме да се присъединим.
Звука на пукащите дърва се носеше надалеч, а за приятната атмосфера допринасяха и вълните. Около огъня бяха струпани множество дънери оцветени в различна боя, явно работа на Алекс, а около тях бяха разположени плажни хавлии. Точно зад мястото на Алекс, което беше отбелязано със тюркоазена клавна буква "А", стоеше маса, наподобяваща щанд за лимонада,украсена със лампички, отрупана с напитки. Там беше разположена и дребна уредба.
-Добър вечер, дами! Сядайте.- покани ни усмихнато Алекс, гледайки с ъгълчето на окото си Сам.
-Добър вечер на всички!-поздравих, Сам кимна, а след това седнахме.
- Е, какво ще правим тази нощ, приятели?- попита, гледайки останалите
-Както обичайно-започваме с музиката и напитките. - кресна един гологлав, нисък мъж, изглеждащ на около 25-30години.
-Съгласни ли сте?-пита, гледайки към Сам.
-Напълно!- поклати глава.
Алекс увеличи звука на  уредбата и повика Сам. Телефона ми иззвъня и аз се отдалечих, за да вдигна. Беше Итън.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-Хей, Итън.
-Здрасти, бебче, как си?
-Добре, какво има?
-Нищо. Реших да те чуя. Какъв е този шум около теб?
- Ами... Поканиха ни на "лагерен огън", музиката се чува.
-Хмм, "поканиха ни" -изимитира ме Итън - И кой точно ви покани?
- Алекс. - засмях се.
- О, Алекс, виж ти... Беше толкова неочаквано.
- Итън!- сопнах се
- И какво, още от първия ден е решил да се пробва?! Той не знае, че си имаш гадже, нали?
-Не, как може да знае?
-Ама дори и да знаеше пак би те забил. - ядоса се.
-Итъън!-изкрещях
-Не ме Итъносвай, върви при глупавия Алекс и си купонясвай с него. " Женски уикенд, Итън" - глуупости...
-Итън, спри за малко.
-Не ми говори! Не желая да слушам повече.- изкрещя затваряйки телефона.  Какво му стана? Не разбирам какво лошо направих?!