Вампирска любов

Глава 18

Влязох в апартамента, бях твърде изморена отидох и си взех душ, след което веднага си легнах. Явно съм заспала веднага, тъй като не съм чула кога Сам се е прибрала. Точно в 6 часа, дразнещия звук на алармата ме събуди. Започнах деня си с чаша кафе и шоко бисквити. Неусетно кога стана 6:30. Започнах да се оправям. Първо облякох онази червена рокля, която носих на рождения си ден си ден, а след това и един обикновен черен чорапогащник. Сложих спирала, очна линия- както обикновено и неутрално червило. Доядох си бисквитите, обух си ниски обувки и се обадих на Итън, тъй като вече беше 7:20.

- Хей, Итън! Готов ли си да тръгваме? Знам, че е малко рано, но...

- Да, хайде!- прекъсна ме и затвори

Аз излязох отвън, а той вече чакаше. Повдигна вежди и попита:

- За къде си се облякла така?

- Ъм, за работа?!- отговорих

- Толкова хубаво?- зачуди се

- Искаш да кажеш че до сега не си харесвал как се обличам така ли?- попитах ядосано и тръгнах. Той въздъхна, а на лицето му се долавяше усмивка.

Вървяхме бавно, никой не продумваше и дума. Тези 20 минути ми се сториха като цяла вечност. Стигнахме, отключих вратата и стоварих чантата си върху единия от столовете на бара. Сложихме си черните престилки, трябва да си призная, че стояха добре и на двама ни. И скоро запристигаха и първите клиенти. Не знаех, че да си сервитьор е толкова трудно. След час дойде и Мелани.

- Здравей Адриана! Ще ми донесеш ли престилката?- попита тя

- Разбира се!- отговорих, след което отидох да си върша работата.

След малко тя отново дойде, с молба вместо нея да занеса на Итън от склада 2 кашона с портокали , които използвахме за фрешовете. Тъй като тя имала много работа. Не възразих и отидох да ги взема. Оставих ги и продължих със сервирането на поръчките. Но след известно време отново спокойствието ми бе нарушено от нея.

- Къде е синия пепелник, който е предназначен за запазената маса? - попита

- Не знам, Мел. Аз дори не знам че има такъв пепелник. - отговорих й

- О, така ли? А къде е тогава?- развика се

- Ох, знаеш ли, просто отиди и го потърси?!! Става ли??- казах. Тя присви очи и разгневена отиде да търси пепелника.

След малко Сам се обади.

- Хей, работливке! Как си?? Как ти се струва работата?

- Хей, поспаланке! Добре съм, работата си е работа... изморителна. Не забравяй за срещата си с Антоан. - когато изрекох това, Мелани изхвърча от склада и ме видя. Отново ми се разкрещя задето съм говорела по телефона:

- Какво правиш?- попита ме вбесена

- Както виждаш, говоря- отговорих

- Това не ми харесва, когато си на работа не може да говориш по телефона.

- Моля?! Не съм седнала за дори 2 секунди днес и едва когато няма клиенти говоря по телефона, а ти ... ти ми крещиш?

След 2 часа смяната й свърши и тя си отиде. ако още веднъж ми беше вдигнала такъв скандал за нещо толкова малко, може би онази писклива репортерка щеше да съобщава какво е станало.

- Дразни ме, Итън... още от първия ден я мразя.

- Успокой се.

- Не ми помагаш. На теб не ти се скара нито веднъж, защо??

- Не знаам. Може би съм по-примерен от теб.- засмя се. Също накара и мен да се засмея.

- И двамата знаем, че не е така.- казах смеейки се.

-Добре, разсмях те сега да отиваме да подреждаме склада. Че утре онази змия отново на теб ще крещи. Погледнах го след това се приближих до него и го прегърнах. Незнайно защо този път той не отвърна, отдръпна се излезе и тръгна на някъде. Изчезна за миг. Явно аз ще подреждам.

След като подредих всичко се обадих на Сам.

- Сам, моля те ела бързо. Сложи онази жълта рокля и ела. Ще те чакам в заведението отиваме на дискотека.

След 20 мин тя дойде заедно с Антоан. Притеснена и разтревожена.

- Какво ти е? Защо трябваше да бързаме.

- Защото Итън ме игнорира и отбягва.

- Защо?

- Мислиш ли, че знам? И защо си го довела??

- Няма значение, хайде да тръгваме.- успокоих се.